Калистрати
| Калистрати Καλλιστράτι | |
| — село — | |
  Калистрати  Калистрати  Калистрати | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 680 m |
| Население | 8 души (2021 г.) |
Калистрати или Калистрат (на гръцки: Καλλιστράτι; катаревуса: Καλλιστράτιον, Калистратион) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 680 m надморска височина,[1] на 3 km югозападно от град Неаполи (Ляпчища, Населич).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селището е основано около 1800 година от преселници от Епир и Централна Гърция.[3]
В края на XIX век Калистрати е гръцко село в Населишката каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Калистратъ живеят 100 гърци християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Калистрат е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 20 къщи.[5]
В началото на ХХ век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Калистрат (Kalistrat) има 100 гърци патриаршисти.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Клистратион (Καλλιστράτιον), Населишка каза, живеят 110 гърци елинофони християни.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Калистрати остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Καλλιστράτιον са регистрирани 127 жители.[8] При преброяването от 1940 година населението на селото вероятно е пресметнато към това на Айдонохори.[1]
Населението традиционно произвежда жито и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 127[1] | 110[1] | 194[1] | 136[1] | 115[1] | 57[1] | 50[1] | 36 | 30 | 44 | 8 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 339. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Официален сайт на бившия дем Неаполи, архив на оригинала от 6 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090706025704/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=33, посетен на 15 май 2010
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
