Палеокастро (дем Горуша)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Палеокастро.
| Палеокастро Παλαιόκαστρο | |
| — село — | |
  Палеокастро  Палеокастро  Палеокастро | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Синяк |
| Надм. височина | 880 m |
| Население | 166 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 503 00 |
Палеокастро (на гръцки: Παλαιόκαστρο, катаревуса: Παλαιόκαστρον, Палеокастрон) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Палеокастро е разположено на 880 m надморска височина,[1] в югозападните склонове на планитата Червена гора (Вуринос) на 9 km южно от Сятища.[2] На 1,5 km от селото е пещерата Деспина дупка.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Палеокастро е село в нахия Венци на Османската империя. В църквата „Свети Йоан Предтеча“ има два надписа - в светилището от септември 1834 година, споменаващ митрополит Герасим Гревенски[4] и над главния вход от октомври 1848 година, споменаващ митрополит Йоаникий Гревенски.[5] Църквата „Свети Николай“ в планината Глас е изградена върху основите на по-стар храм.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година Палео Кастрон е село в Кожанска каза с 217 жители гърци християни и 215 гърци мохамедани, но на етническата му карта селото е показано като чисто гръцко и в Гревенска каза.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Палеокастра е смесено гръцко-турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак със 100 къщи.[8]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Палеокастрон (Παλαιόκαστρον), Гревенска каза, живеят 470 гърци елинофони християни.[9]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Палео Кастрон (Paleo-Kastron) има 140 гърци християни.[10]
Жителите на селото участват активно в гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Палеокастро остава в Гърция.
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дзардзора[2] | Τζαρτζόρα | Дзардзарас | Τζαρτζάρας[11] | връх в Червена гора, СИ от Палеокастро[2] |
| Казания Рахи[2] | Καζάνια Ράχη | Рахи ту Казана | Ράχη τού Καζάνα[11] | връх в Червена гора, З от Палеокастро[2] |
| Дракоси | Ντρακόσι | Валтос | Βάλτος[11] | |
| Голна[2] | Γκόλια | Гимни | Γυμνή[11] | връх в Червена гора, С от Палеокастро[2] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 431[1] | 342[1] | 322[1] | 461[1] | 424[1] | 492[1] | 457[1] | 426[1] | 346[1] | 323 | 239 | 166 |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 344. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Ιντζέ, Ζωή. Τα σπήλαια στην Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης // Κοζάνη, 2 Ιουλίου 2018. Архивиран от оригинала на 2024-08-22. Посетен на 22 август 2024 г. (на гръцки)
- ↑ ΣΑΡΑΝΤΗΣ, ΘΕΟΔΩΡΟΣ Κ. Π. Τα Γρεβενά. (Συμβολή στην ιστορία τους). „Μακεδονικά“, XXVI, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1987-1988. σ. 282. Посетен на 26 август 2014.
- ↑ ΣΑΡΑΝΤΗΣ, ΘΕΟΔΩΡΟΣ Κ. Π. Τα Γρεβενά. (Συμβολή στην ιστορία τους). „Μακεδονικά“, XXVI, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1987-1988. σ. 283. Посетен на 26 август 2014.
- ↑ а б Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 67. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
