Калонери
| Калонери Καλονέρι | |
| — село — | |
  Калонери  Калонери  Калонери | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Синяк |
| Надм. височина | 630 m |
| Население | 403 души (2021 г.) |
Калонери или Врондища (произнасяно в най-близкия български говор Врондишча, на гръцки: Καλονέρι, катаревуса: Καλονέριον, Калонерион, до 1927 Βρόγγιστα, Вронгища[1]) е село в Република Гърция, част от дем Горуша (Войо), на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Калонери е разположено на 630 m надморска височина,[2] на главния път от град Костур (Кастория) към Кожани и, близо до левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас) в западното подножие на планината Синяк (Синяцико).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В центъра на селото се намира църквата „Света Параскева“, построена в 1776 година. До построяването на църквата „Свети Пантелеймон“ в 1950 година празникът на селото е на Света Параскева.[4]
В XIX век Врондища е смесено валахадско-гръцко село в Сятищка нахия на Анаселишка каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 във Вронджища (Вранища) има 150 жители гърци християни и 250 гърци мохамедани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вранища е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак със 115 къщи.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вранища (Vranichta) има 575 гърци.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Вронгиста (Βρογκίστα), Населишка каза, живеят 515 валахади и 80 гърци християни.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Врондища остава в Гърция. В 1927 година е прекръстено на Калонери. В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселена в Турция по силата на Лозанския договор и на нейно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като смесено село, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Бежанците са 129 семейства или 504 души.[9]
Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
На един километър от Калонери са разположени старата и новата църквичка „Света Неделя“, построена в 1969 година.[10]
В 1998 година при митрополит Антоний Сисанийски и Сятищки и при свещеник Георгиос Калайдзис е изградена църквата „Свети Атанасий“. Църквата е изградена на основите на по-стар храм, който е възстановяван три пъти, и който е разрушен окончателно от Гревенското земетресение в 1995 година.[11]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Драхес[3] | Ντράχες | Рахес | Ράχες[12] | местност на ЮИ от Калонери, по левия бряг на Бистрица[3] |
| Джерма | Τζερμα | Кити | Κοίτη[12] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 335[2] | 692[2] | 621[2] | 788[2] | 702[2] | 661[2] | 588[2] | 588[2] | 617[2] | 579 | 483 | 403 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 336. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Ιερά Μονή Αγίας Παρασκευής Καλονερίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 29 май 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερός Ναός Αγίας Κυριακής Καλονερίου // Δήμος Βοΐου. Посетен на 29 май 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
