Витос
| Витос Βυθός | |
| — село — | |
  Витос  Витос  Витос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Горуша |
| Надм. височина | 980 m |
| Население | 72 души (2021 г.) |
Витос или Долос (на гръцки: Βυθός, до 1927 година Ντόλος, Долос[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Горуша (Войо) на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 980 m надморска височина,[2] на пътя Кожани – Неаполи (Ляпчища) – Коница, високо в югозападните склонове на планината Горуша (Войо). Отдалечено е на 2 km на север от Пендалофос (Жупан).[3] Селото има две махали – северната Горно Долос (Ано Витос) под връх Караули (1188 m), чиито скали се издигат ветрикално 200 m, и Долно Долос (Като Витос) в стръмната клисура на река Сюци.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото е от славянската дума дол, „ниско място“.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Долос към 1550 – 1600 година има 5 – 6 семейства, но особеността на местоположението привлича, през XVIII век поради албанските преследвания, популации от унищожената Палеохория – като Фтери, Калогрица, Залци, Искиондоло и Палиокримини, а по-късно и от Кипсели, Филипища, Сули и Керасово от Епир. Семействата, които идват от старото село Искиондоло, създават Долно Долос. По-късно са създадени трите махали на Горно Долос, докато около 1630 – 1640 година централната махала е заселена от земеделските семейства от старото село Фтери (в подножието на Елия, близо до Палиомонастиро). Около 1700 – 1720 година източната махала е създадена от семействата на старите села Калогрица и Залци, докато през 1720 – 1740 година най-високата махала е създадена от семейства, прогонени от Керасово, Епир.[4]
В XIX век Долос е село в Жупанска нахия в Населишка каза на Османската империя. Жителите се занимават предимно със строителство, но имат и малко обработваеми земеделски площи покрай Праморица.[4]
Централната „Въведение Богородично“ е от XVIII – XIX век.[5] Край селото е разположен Витоският манастир „Света Троица“.[6] В близост до манастира е манастирската църква „Свети Архангели“, единствената оцеляла от стар манастир.[7] Малка църква със същото име „Свети Архангели“ от манастир, основан в XVI век и разрушен по-късно от албанци е оцеляла в местността Фтери, в южното подножие на връх Профитис Илияс.[8]
Църквата „Свети Илия“ е от края на XIX век и е обща за жителите на Долос и Жупан. През Втората световна война е разрушена от италиански бомбардировки. Възстановена е в 1955 година.[9] Между Витос и Авгеринос (Костанско), край Праморица, в местността Панайопула се намира красивият и колоритен параклис „Света Богородица“.[10]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Долос (Dolos), Сисанийска епархия, живеят 600 гърци.[11]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долос има 561 жители гърци християни.[12]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Доло е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак със 119 къщи.[13]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Долос (Δόλος), Населишка каза, живеят 500 гърци елинофони християни.[14]
Долос е база на гръцките андартски чети по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония 1904 – 1908 година.[15]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Долос остава в Гърция. В 1927 година името на селото е преведено на Витос,[2] тоест Пропаст.
Гробищната църква „Свети Пантелеймон“, известна като Джовани, е построена в 1929 година. В 1986 година изгаря след небрежност, но бързо е възстановена.[16]
В началото на изкуственото езеро на река Праморица се намира параклисът „Свети Поликарп“, който оцелява при създаването на язовира. Каменната църква е построена от митрополит Поликарп Сисанийски.[17]
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Праморица[3] | Πραμορίτσα | Рема | Ρέμα[18] | река на И от Витос[3] |
| Караули[3] | Καραούλι | Скопос | Σκοπός[18] | връх в Горуша на СИ над Витос (1188 m)[3] |
| Строзово[3] или Стражово | Στράζοβον | Маври Рахи | Μαύρη Ράχη[18] | връх в Горуша на СЗ над Витос (1335 m)[3] |
| Нирикита[3] | Νιρικήτα | Кодини | Κοντηνή[18] | гора в Горуша на СЗ от Витос[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 770[2] | 559[2] | 593[2] | 611[2] | 342[2] | 335[2] | 227[2] | 277[2] | 252[2] | 184 | 122 | 72 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 337. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Βούρος, Κωνσταντίνος. Αρχιτεκτονική του Τοπίου ιστορικών ορεινών οικισμών. Ο διατηρητέος οικισμός Πεντάλοφος Βοΐου Κοζάνης. Μεταπτυχιακή Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών - Γεωπονική Σχολή, 2013. σ. 69. (на гръцки)
- ↑ Εισόδια της Θεοτόκου Βυθού // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Μονή Αγίας Τριάδας Βυθού // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
- ↑ Ι.Ν. Ταξιαρχών (Παλιομανάστηρο Bυθού) // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
- ↑ Ι.Ν. Ταξιαρχών (Παλιομανάστηρο Φτέρης) // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
- ↑ Προφήτης Ηλίας Πενταλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
- ↑ ‘‘Παναγιοπούλα’’ // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Εκπολιτιστικός Σύλλογος Βυθού Βοϊου Κοζάνης, архив на оригинала от 31 януари 2009, https://web.archive.org/web/20090131233805/http://www.vithos-voiou.org.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=68&Itemid=77, посетен на 25 февруари 2009
- ↑ Άγιος Παντελεήμων // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Άγιος Πολύκαρπος // Δήμος Βοΐου. Посетен на 28 май 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
