Левкади (дем Горуша)
Левкади Λευκάδι | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Горуша |
Географска област | Населица |
Надм. височина | 860 m |
Население | 9 души (2021 г.) |
Левкади или Виняни (на гръцки: Λευκάδι, Левкади; катаревуса: Λευκάδιον; до 1927 година: Βίνιανη, Виняни[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 860 m надморска височина,[2] в областта Населица на 10-ина km западно от град Неаполи (Ляпчища) и на 6 km северозападно от Цотили в подножието на рид Левкади (Хотур).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на ХІХ век Виняни е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. По данни на Васил Кънчов в 1900 година във Виняни живеят 100 гърци мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Виняно е чисто турско село в казата Населица на Серфидженския санджак със 17 къщи, същевременно Витан е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село също в казата Населица с 13 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Виняни (Βίνιανι), Населишка каза, живеят 175 валахади.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Виняни остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 172 жители.[7]
В средата на 20-те години част от жителите на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и на тяхно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е регистрирано като смесено от коренни местни жители и бежанци, като последните са 34 семейства или 114 души.[8]
В 1927 година името на селото е сменено на Левкади.[2]
Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 172[2] | 208[2] | 122[2] | 233[2] | 166[2] | 153[2] | 73[2] | 58[2] | 34[2] | 26 | 22 | 9 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 335. (на македонска литературна норма)
- ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 415. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
|