Направо към съдържанието

Левкади (дем Горуша)

Левкади
Λευκάδι
— село —
Гърция
40.3025° с. ш. 21.2803° и. д.
Левкади
Западна Македония
40.3025° с. ш. 21.2803° и. д.
Левкади
Кожанско
40.3025° с. ш. 21.2803° и. д.
Левкади
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина860 m
Население9 души (2021 г.)

Левкади или Виняни (на гръцки: Λευκάδι, Левкади; катаревуса: Λευκάδιον; до 1927 година: Βίνιανη, Виняни[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

Селото е разположено на 860 m надморска височина,[2] в областта Населица на 10-ина km западно от град Неаполи (Ляпчища) и на 6 km северозападно от Цотили в подножието на рид Левкади (Хотур).[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Виняни е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. По данни на Васил Кънчов в 1900 година във Виняни живеят 100 гърци мохамедани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Виняно е чисто турско село в казата Населица на Серфидженския санджак със 17 къщи, същевременно Витан е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село също в казата Населица с 13 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Виняни (Βίνιανι), Населишка каза, живеят 175 валахади.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Виняни остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 172 жители.[7]

В средата на 20-те години част от жителите на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и на тяхно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е регистрирано като смесено от коренни местни жители и бежанци, като последните са 34 семейства или 114 души.[8]

В 1927 година името на селото е сменено на Левкади.[2]

Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 172[2] 208[2] 122[2] 233[2] 166[2] 153[2] 73[2] 58[2] 34[2] 26 22 9
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 335. (на македонска литературна норма)
  3. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 415. (на гръцки)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
  7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012