Ставродроми (дем Горуша)
| Ставродроми Σταυροδρόμι | |
| — село — | |
  Ставродроми  Ставродроми  Ставродроми | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 710 m |
| Население | 42 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
Ставродроми или Блазомища (на гръцки: Σταυροδρόμι, Ставродроми; катаревуса: Σταυροδρόμιον, Ставродромион; до 1928 година: Πλαζουμίστα, Плазумиста[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 710 m надморска височина,[2] в областта Населица на около 10 km западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 10 km северозападно от Цотили. На север граничи със село Месолонгос (Мислегощи), на запад - с Дихимаро (Ренда), а на изток - с Левкади (Виняни).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името Блазомища е най-вероятно гърцизирано славянско название със з вместо ж и първоначално е *Блажимишти или Блажимишчи, патроним на -ишчи < -itji, който произхожда от личното име *Блажим, съкратено от Блажи-мир, запазено в сръбски и в чешки - Blažimir. Според Йордан Заимов е от *Blazom от основа blaz в старобългарското[4] 
.[5][6] Според Дуриданов това е малко вероятно,[4] тъй като тая основа не е застъпена в българската и сръбската антропонимия.[6]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Плозомища е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в казата Населица на Серфидженския санджак с 64 къщи.[7]
В края на ХІХ век Блазомища е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. По данни на Васил Кънчов в 1900 година в Блазомъ (Плазоми) живеят 300 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[8]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Плазомища (Πλαζόμιστα), Населишка каза, живеят 200 валахади.[9]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Блатцомище е обозначено като гръцко селище.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Блазомища остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 251 жители.[11]
В средата на 20-те години жителите на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и на тяхно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е регистрирано като изцяло бежанско с 66 семейства или 233 души.[12]
В 1928 година името на селото е сменено на Ставродромион.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Царища[3] | Τσαούστα | Камбос | Κάμπος[13] | връх на ССЗ от Ставродроми[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 251[2] | 294[2] | 196[2] | 292[2] | 236[2] | 235[2] | 136[2] | 89[2] | 92[2] | 107 | 70 | 42 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 333. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 182.
- ↑ Zаimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus -itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern // Linquistique balkanique IX (2). 1965. S. 26. (на немски)
- ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 183.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
