Микрокастро (дем Горуша)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Микрокастро.
Микрокастро Μικρόκαστρο | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Горуша |
Географска област | Синяк |
Надм. височина | 660 m |
Население | 340 души (2021 г.) |
Пощенски код | 503 00 |
Микрокастро или Черушино (на гръцки: Μικρόκαστρο, катаревуса: Μικρόκαστρον, Микрокастрон, до 1927 Τσιρούσινον, Цирусинон[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Микрокастро е разположено на 660 m надморска височина,[2] в югозападното подножие на планината Синяк (Аскио) на 3 km западно от Сятища. В селото се намира Микрокастренският манастир „Свето Успение Богородично“.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Черушино е чисто гръцко село в казата Населица в Серфидженския санджак на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Туруснон (Tourousnon), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Черушница има 260 жители гърци християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чернишево е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 48 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Цярусино (Τσιαρούσινο), Населишка каза, живеят 280 гърци елинофони християни.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Черушино остава в Гърция. В 1927 година името на селото е сменено на Микрокастро.[2]
Населението традиционно се занимава със земеделие и със скотовъдство.[2]
Енорийският храм „Свети Николай“ е обновен в 1936 година.[7] В 1967 година емигранти в Австралия изграждат северно от селото църквата „Свети Илия“.[8]
Край селото е църквичката „Свети Атанасий“. В нея се пази надпис от 1050 година „Тук се намира главата на отец Николай“ („Ενταύθα Κείται η κάρα Νικολάου Ιερέως“).[9]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 278[2] | 343[2] | 377[2] | 457[2] | 535[2] | 538[2] | 506[2] | 527[2] | 519[2] | 479 | 420 | 340 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 350. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
|