Направо към съдържанието

Микрокастро (дем Горуша)

Вижте пояснителната страница за други значения на Микрокастро.

Микрокастро
Μικρόκαστρο
— село —
Гърция
40.2669° с. ш. 21.5031° и. д.
Микрокастро
Западна Македония
40.2669° с. ш. 21.5031° и. д.
Микрокастро
Кожанско
40.2669° с. ш. 21.5031° и. д.
Микрокастро
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областСиняк
Надм. височина660 m
Население340 души (2021 г.)
Пощенски код503 00

Микрокастро или Черушино (на гръцки: Μικρόκαστρο, катаревуса: Μικρόκαστρον, Микрокастрон, до 1927 Τσιρούσινον, Цирусинон[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.


Микрокастро е разположено на 660 m надморска височина,[2] в югозападното подножие на планината Синяк (Аскио) на 3 km западно от Сятища. В селото се намира Микрокастренският манастир „Свето Успение Богородично“.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Черушино е чисто гръцко село в казата Населица в Серфидженския санджак на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Туруснон (Tourousnon), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Черушница има 260 жители гърци християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чернишево е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 48 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Цярусино (Τσιαρούσινο), Населишка каза, живеят 280 гърци елинофони християни.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Черушино остава в Гърция. В 1927 година името на селото е сменено на Микрокастро.[2]

Населението традиционно се занимава със земеделие и със скотовъдство.[2]

Енорийският храм „Свети Николай“ е обновен в 1936 година.[7] В 1967 година емигранти в Австралия изграждат северно от селото църквата „Свети Илия“.[8]

Край селото е църквичката „Свети Атанасий“. В нея се пази надпис от 1050 година „Тук се намира главата на отец Николай“ („Ενταύθα Κείται η κάρα Νικολάου Ιερέως“).[9]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 278[2] 343[2] 377[2] 457[2] 535[2] 538[2] 506[2] 527[2] 519[2] 479 420 340
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 350. (на македонска литературна норма)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
  7. Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
  8. Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.
  9. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.