Направо към съдържанието

Авгеринос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Авгеринос
Αυγερινός
— село —
Гърция
40.2397° с. ш. 21.1625° и. д.
Авгеринос
Западна Македония
40.2397° с. ш. 21.1625° и. д.
Авгеринос
Кожанско
40.2397° с. ш. 21.1625° и. д.
Авгеринос
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина1050 m
Население138 души (2021 г.)
Пощенски код500 02

Авгеринос, още Костанско, Костанджик или Костаджик (на гръцки: Αυγερινός, Авгеринос; до 1927 Κωνστάντσικον, Констанцикон[1]), е село в Южна Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), част от административната област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 1050 m надморска височина,[2] в източното подножие на планината Горуша (Войо), на около 30 km югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и около 20 km западно от Цотили.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Край Авгеринос има останки от 7 стари селища:[4] Баз (Μπάζ), Каливия (Καλύβια), Цатив (Τσατίβ), Зялц (Ζιάλτς), Черниш (Τσέρνις), Калогерица (Καλογέριτσα) и Концко (Κοντσκό).[5]

В края на XIX век Костанско е гръцко село в Населишка каза на Османската империя. Селската църква „Света Параскева“ е от 1867 година.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Костанчикон (Costantchikon), Сисанийска епархия, живеят 900 гърци.[7] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Костанско (Констнаджикъ) живеят 850 гърци християни.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Констанджик е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак със 160 къщи.[9]

В началото на XX век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в Kostanjik има 800 гърци патриаршисти.[10]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Констанцико (Κωνστάντσκο), Населишка каза, живеят 615 гърци елинофони християни.[11]

В 1907 година е построена църквичката „Свети Атанасий“.[12]

Към 1912 година в Костанско действа четата на капитан Коста Грудас.[13]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Костанско остава в Гърция. Първото гръцко преброяване показва 1021 жители.[14] През 1927 година то е преименувано на Авгеринос. В 1928 година има 882 жители, от които 6 гърци бежанци.[2]

Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[15]

В 1961 година е построена църквата „Света Троица“.[16]

Прекръстени с официален указ местности в община Авгеринос на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Корньогос[3] Κοργιόγκος Пурнари Πουρνάρι[17] връх на Ю от Авгеринос (1139 m)[3]
Ибраим[3] Ίμπραήμ Рахи Ράχη[17] връх на ЮЗ от Авгеринос (1175,4 m)[3]
Джурджово Τζούρτζοβο Дасотон Δασωτόν[17]
Баджи Μπάτζι Килада Κοιλάδα[17]
Бабя[3] или Бобя Μπόμπγια Ласпорема Λασπόρεμα[17] река на И от Авгеринос[3]
Цимека[3] или Цумека Τσουμέκα Мегали Рахи Μεγάλη Ράχη[17] връх на СЗ от Авгеринос (1198 m)[3]

Между Авгеринос и Витос (Долос), край Праморица, в местността Панайопула се намира красивият и колоритен параклис „Света Богородица“.[18]

Малката църква „Свети Николай“ е построена в 2000 година.[19] В местността Бадзи има малка църква „Свети Илия“.[20]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1201[15] 702[15] 882[15] 975[15] 713[15] 704[15] 461[15] 444[15] 414[15] 386 236 138

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Авгеринос
Починали в Авгеринос
  • Николаос Вензос (Νικόλαος Βένζος, ? – 1906), гръцки андартски деец, родом от Дякос[21]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 339. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в г д е ж з и По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Βούρος, Κωνσταντίνος. Αρχιτεκτονική του Τοπίου ιστορικών ορεινών οικισμών. Ο διατηρητέος οικισμός Πεντάλοφος Βοΐου Κοζάνης. Μεταπτυχιακή Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών - Γεωπονική Σχολή, 2013. σ. 65. (на гръцки)
  5. ↑ Βούρος, Κωνσταντίνος. Αρχιτεκτονική του Τοπίου ιστορικών ορεινών οικισμών. Ο διατηρητέος οικισμός Πεντάλοφος Βοΐου Κοζάνης. Μεταπτυχιακή Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών - Γεωπονική Σχολή, 2013. σ. 66. (на гръцки)
  6. ↑ Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 2 януари 2015. (на гръцки)
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  11. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
  12. ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
  13. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 276-277.
  14. ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  15. ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 340. (на македонска литературна норма)
  16. ↑ Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.
  17. ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
  18. ↑ ‘‘Παναγιοπούλα’’ // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
  19. ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
  20. ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.
  21. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Авгеринос&oldid=12342324“.