Направо към съдържанието

Крионери (дем Горуша)

Крионери
Κρυονέρι
— село —
Гърция
40.3489° с. ш. 21.3003° и. д.
Крионери
Западна Македония
40.3489° с. ш. 21.3003° и. д.
Крионери
Кожанско
40.3489° с. ш. 21.3003° и. д.
Крионери
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина750 m
Население30 души (2021 г.)
Пощенски код50001
Телефонен код24680

Крионери или Девла (на гръцки: Κρυονέρι; катаревуса: Κρυονέριον, Крионерион; до 1927 година: Δέβλα, Девла[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

Селото е разположено на 750 m надморска височина,[2] на около 10 km северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич). На север граничи с костурското село Ресуляни.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Край селото, в местността Влисида е имало старо селище с голяма гробищна църква „Свети Атанасий“. Селото е унищожено заедно с църквата и на нейно място в 1900 година е издигнат по-малък храм.[4]

В края на ХІХ век Девла е село в северната част на Населишка каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от епохата на Възраждането.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов в Девла живеят 100 гърци християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Девла е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 30 къщи.[7]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Девла е обозначено като гръцко селище.[8]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Девла остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 134 жители.[9]

В 1927 година името на селото е сменено на Крионери.[2]

Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 134[2] 147[2] 198[2] 241[2] 208[2] 185[2] 115[2] 105[2] 88[2] 64 46 30
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 337. (на македонска литературна норма)
  3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
  5. Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  8. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  9. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012