Полилако
| Полилако Πολύλακκο | |
| — село — | |
  Полилако  Полилако  Полилако | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 640 m |
| Население | 15 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 01 |
Полѝлако или Кѝнам (на гръцки: Πολύλακκο; катаревуса: Πολύλακκον, Полилакон; до 1927 година: Κύναμη, Кинами[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 640 m надморска височина,[2] на около 7 km югоизточно от град Неаполи (Ляпчища, Населич). Землището му се простира по дясната (югозападната) страна на река Бистрица.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Кинам е гръцко село в южния край на Населишката каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кинамо (Kinamo), Сисанийска епархия, живеят 360 гърци.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Кинамъ живеят 250 гърци християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кинам е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 60 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кинами (Κίναμι), Населишка каза, живеят 325 гърци елинофони християни.[7]
В началото на ХХ век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Кинам (Kinam) има 300 гърци патриаршисти.[8]
В 1911 година е изградена енорийската църква „Свети Николай“, върху основите на по-стар и по-малък храм, изгорял в 1907 година.[9][10] В 1995 църквата пострадва силно от Гревенското земетресение.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кинам остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Кинами (Κύναμη) са регистрирани 339 жители.[11] През 1927 година името на селото е променено на Полилако.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Джами | Τζαμί | Капетаниос | Καπετάνιος[12] | |
| Гетура[3] | Γετούρα | Докса | Δόξα[12] | възвишение на С от Полилако[3] |
| Тепес[3] | Τεπές | Лофос | Λόφος[12] | връх на Ю от Полилако (661 m)[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 339[2] | 270[2] | 329[2] | 341[2] | 263[2] | 252[2] | 147[2] | 121[2] | 91[2] | 77 | 29 | 15 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 339. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
- ↑ а б Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Η ΝΕΑΠΟΛΗ // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-02. Посетен на 2 януари 2015.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
