Направо към съдържанието

Баня (Населица)

Вижте пояснителната страница за други значения на Баня.

Баня
Μπάνια, Αγία Παρασκευή
— село —
Гърция
40.2714° с. ш. 21.2244° и. д.
Баня
Западна Македония
40.2714° с. ш. 21.2244° и. д.
Баня
Кожанско
40.2714° с. ш. 21.2244° и. д.
Баня
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица

Баня или Агия Параскеви (на гръцки: Αγία Παρασκευή; до 1927 година: Μπάνια, Баня[1]) е бивше село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

Селището е било разположено в областта Населица на 20-ина km западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 15 km западно от Цотили.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Баня е малко гръцко село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов през 1900 година в Баня живеят 55 гърци християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Баня е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 11 къщи.[4]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Баня (Μπάνια), Населишка каза, живеят 30 гърци елинофони християни.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев Баня (Bania) е под върховенството на Цариградската патриаршия и има 55 гърци патриаршисти.[6]

Според гръцка атинска статистика от 1910 година Баня (Μπάνια) се обитава от 45 православни гърци.[7]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Баня остава в Гърция. При първото преброяване от новата власт през 1913 година в Μπάνια са регистрирани 43 жители.[8]

В 1927 година името на селото е сменено на Агия Параскеви.[9]

Селото е разсипано през Гражданската война в Гърция (1946 - 1949).[9]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 43[9] 25[9] 26[9] 27[9]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
  5. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  7. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ.111.
  8. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  9. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 333. (на македонска литературна норма)