Направо към съдържанието

Аксиокастро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аксиокастро
Αξιόκαστρο
— село —
Гърция
40.262° с. ш. 21.41° и. д.
Аксиокастро
Западна Македония
40.262° с. ш. 21.41° и. д.
Аксиокастро
Кожанско
40.262° с. ш. 21.41° и. д.
Аксиокастро
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина660 m
Население19 души (2021 г.)

Аксиокастро, още Шюрдан или Сюрдан (на гръцки: Αξιόκαστρο; катаревуса: Αξιόκαστρον, Аксиокастрон; до 1927 година Σουρδάνιον, Сурданион[1]), е село в Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.

Селото е разположено на 660 m надморска височина,[2] на около 7 km южно от град Неаполи (Ляпчища).[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Старо селище е имало на 2 km на север, където в 1966 година на основите на по-голяма стара църква е построена църквата „Свети Николай“. Това село е унищожено от албанците в 1770 година по време на Орловото въстание. На 2 km на юг, между Аксиокастро и Клима е било село Цирубохори. Друго селище е имало в местността Керасия, на 4 km от Аксиокастро в посока Пепония, също разсипано при Орловото въстание.[4]

В края на XIX век Шюрдан е гръцко село в южния край на Населишката каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Шюрданъ (Сюрданъ) живеят 75 гърци християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Свирден (Сурдан) е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 15 къщи.[6] Същевременно Сирхан е показано като чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в казата Населица на Серфидженския санджак с 41 къщи.[7]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Сурданион (Σουρδάνιον), Населишка каза, живеят 80 гърци елинофони християни.[8]

В началото на ХХ век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Chourdan (Siourdan) има 375 гърци патриаршисти.[9]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Шюрдан остава в Гърция.

През 1913 година при първото преброяване от новата власт в селото са регистрирани 116 жители.[10]

През 1927 година името на селото е променено на Аксиокастро.[2]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

В края на селото по пътя за Клима е параклисът „Свети Илия“.[11]

Църквата на селото е „Свети Атанасий“.[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Аксиокастро на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Зервена[12] или Червена Τσερβένα Диаставросис Διασταύρωσις[13] местност на ЮЗ от Аксиокастро и на Ю от Пилорио[12]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 115[2] 108[2] 154[2] 169[2] 155[2] 141[2] 113[2] 101[2] 47[2] 46 6 19
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 351. (на македонска литературна норма)
  3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. а б Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
  8. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  10. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  11. Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.
  12. а б Grevená GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  13. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)