Аксиокастро
| Аксиокастро Αξιόκαστρο | |
| — село — | |
  Аксиокастро  Аксиокастро  Аксиокастро | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 660 m |
| Население | 19 души (2021 г.) |
Аксиокастро, още Шюрдан или Сюрдан (на гръцки: Αξιόκαστρο; катаревуса: Αξιόκαστρον, Аксиокастрон; до 1927 година Σουρδάνιον, Сурданион[1]), е село в Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 660 m надморска височина,[2] на около 7 km южно от град Неаполи (Ляпчища).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Старо селище е имало на 2 km на север, където в 1966 година на основите на по-голяма стара църква е построена църквата „Свети Николай“. Това село е унищожено от албанците в 1770 година по време на Орловото въстание. На 2 km на юг, между Аксиокастро и Клима е било село Цирубохори. Друго селище е имало в местността Керасия, на 4 km от Аксиокастро в посока Пепония, също разсипано при Орловото въстание.[4]
В края на XIX век Шюрдан е гръцко село в южния край на Населишката каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Шюрданъ (Сюрданъ) живеят 75 гърци християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Свирден (Сурдан) е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 15 къщи.[6] Същевременно Сирхан е показано като чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в казата Населица на Серфидженския санджак с 41 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Сурданион (Σουρδάνιον), Населишка каза, живеят 80 гърци елинофони християни.[8]
В началото на ХХ век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Chourdan (Siourdan) има 375 гърци патриаршисти.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Шюрдан остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в селото са регистрирани 116 жители.[10]
През 1927 година името на селото е променено на Аксиокастро.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
В края на селото по пътя за Клима е параклисът „Свети Илия“.[11]
Църквата на селото е „Свети Атанасий“.[4]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Зервена[12] или Червена | Τσερβένα | Диаставросис | Διασταύρωσις[13] | местност на ЮЗ от Аксиокастро и на Ю от Пилорио[12] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 115[2] | 108[2] | 154[2] | 169[2] | 155[2] | 141[2] | 113[2] | 101[2] | 47[2] | 46 | 6 | 19 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 351. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ а б Grevená GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
