Направо към съдържанието

Галатини

Вижте пояснителната страница за други значения на Конско.

Галатини
Γαλατινή
— село —
Гърция
40.3197° с. ш. 21.5519° и. д.
Галатини
Западна Македония
40.3197° с. ш. 21.5519° и. д.
Галатини
Кожанско
40.3197° с. ш. 21.5519° и. д.
Галатини
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областСиняк
Надм. височина1010 m
Население1458 души (2021 г.)
Пощенски код503 00

Галатинѝ или Конско (на гръцки: Γαλατινή, до 1927 година Κωντζικό, Кондзико, катаревуса Κωντζικόν, Кондзикон[1]) е село в Република Гърция, в дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

Конско е разположено на 1010 m надморска височина,[2] на 9 km северно от град Сятища, високо в западните склонове на планината Синяк (Синяцико).[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XX век Конско е голямо гръцко село в Сятищка нахия на Анаселишка каза. Първоначалното село е било в местността Лянос Горция (Λιάνως Γκορτσιά), където днес е църквата „Света Троица“.[4] Църквата „Свети Атанасий“ е от 1822 година.[5] Църквата „Света Параскева“ е изградена от майстори от Конско в 1847 година.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кончикон (Contchikon), Сисанийска епархия, живеят 900 гърци.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Конско има 1200 жители гърци християни.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Конско е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак със 194 къщи.[9]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Концико (Κοντσικόν), Населишка каза, живеят 1000 гърци елинофони християни.[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Конско (Konsko) има 970 гърци.[11]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Конско остава в Гърция.

Параклисът „Малък Свети Илия“ (Μικρός Αηλιάς) е изграден след 1833 и преди 1855 година. На 12 март 1904 година в него отсяда Павлос Мелас. В 1969 година църквичката е разрушена и е построена наново.[12]

В 1966 година старата църква „Света Троица“ е разрушена и на нейно място е построена нова. При разрушаването е открит надпис „αυκβ“, тоест 1424.[4]

Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Галатини на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кара Орман[3] Καρά Όρμάν Мавролонгос Μαυρόλογγος[13] местност в Синяк на ЮИ от Галатини[3]
Вузило[3] Βούζιλο Куфоксилия Κουφοξυλιά[13] връх в Синяк на И от Галатини (1194 m)[3]
Микро Юрти[3] Μικρό Γιουρτί Исиоматаки Ίσιωματάκι[13] връх в Синяк на И от Галатини (1212 m)[3]
Чобан Клади[3] Τσομπάν Κλαδί Кладери Κλαδερή[13] бивше животновъдно стопанство на ИЮИ от Галатини[3]
Гущерна[3] Γκουστέρνα Куфопетра Κουφόπετρα[13] връх в Синяк на СИ от Галатини (1304 m)[3][3]
Гребос[3] Γκρέμπος Поликорфон Πολύκορφον[13] връх в Синяк на ССИ от Галатини (1348 m)[3]
Бенгирион[3] Μπεγκίριον Корифи Κορυφή[13] връх в Синяк на СИ от Галатини[3]
Калдирово[3] Καλντίροβο Воскотопи Βοσκοτόπι[13] река в Синяк на С от Галатини[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1522[2] 1359[2] 1473[2] 1810[2] 1798[2] 1819[2] 1789[2] 2043[2] 2097[2] 2092 1795 1458
Капитан Давелис и четата му
Родени в Галатини
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 339. (на македонска литературна норма)
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. а б Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.
  5. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
  6. Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής Γαλατινής // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 29 май 2014 г.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
  9. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  10. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  12. Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.
  13. а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)