Плакида
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лабаница.
Плакида Πλακίδα | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Горуша |
Географска област | Костенария |
Надм. височина | 820 m |
Население | 10 души (2011 г.) |
Пощенски код | 500 02 |
Плакида или Лабаница (среща се и форма със западен назализъм Ламбаница, на гръцки: Πλακίδα, Плакида, до 1927 година Λαμπανίτσα, Ламбаница, Лабаница[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 820 m надморска височина,[2] в областта Населица на 20-ина km западно от Неаполи (Ляпчища) и около 13 km северозадно от Цотили. На север граничи със село Лучища (Керасона), както и Скалохори (Чърчища).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Лабаница е гръцко християнско село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 1900 година в Лабаница живеят 155 гърци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лабаница е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 31 къщи.[5]
В началото на XX век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в него има 155 гърци патриаршисти.[6]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Лабаница (Λαμπανίτσα) в 1910 година има 27 семейства гъргоговорещи християни.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лабаница остава в Гърция. В 1927 година името на селото е сменено на Плакида.[2]
В 1952 година на най-високото място в селото е построена църквата „Свети Николай“. До нея е старото училище.[8]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Ценес[3] | Τσενές | Крия Вриси | Κρύα Βρύση[9] | връх на ЮЗ от Плакида (910 m)[3] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 171[2] | 137[2] | 143[2] | 162[2] | 147[2] | 132[2] | 44[2] | 30[2] | 51[2] | 11 | 10 | 10 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 340. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
|