Намата (дем Горуша)
Тази статия е за селото в планината Синяк. За селото в Тесалия вижте Намата (дем Килелер).
| Намата Νάματα | |
| — село — | |
  Намата  Намата  Намата | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Синяк |
| Надм. височина | 1140 m |
| Население | 66 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 03 |
На̀мата или Пипилища (произнасяно в най-близкия български говор Пипилишча, на гръцки: Νάματα, до 1928 Πιπιλίστα, Пипилиста[1]) е село в Република Гърция, в дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Намата е разположено на 1140 m надморска височина,[2] над прохода между планините Мурик (Мурики) и Синяк (Синяцико). Отдалечено е на 10 km южно от Влашка Блаца (Власти), на 17 km северно от Ератира (Селица) и на 32 km северно от Сятища.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Пипилища е арумънско село в Населишка каза на Османската империя. Заедно със Сисани и Влашка Блаца оформя група влашки селища в Синяк. По произход населението на Пипилища е от Епир.[2]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Пепилица (Pépilitza), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пепелища и има 414 жители власи.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пепелища е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 69 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Пипилиста (Πιπιλίστα), Населишка каза, живеят 150 гърци елинофони християни.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пепелища (Pepelichta) има 552 българи патриаршисти гъркомани.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Пипилища остава в Гърция. Първото гръцко преброяване показна 446 жители. Преброяването от 1920 година показва 129 жители, но е правено през зимата, когато повечето скотовъдци от Пипилища зимуват със стадата си в Тесалия.[9] В 1928 година името на селището е сменено на Намата.[2]
Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 - 1949).[10]
Населението традиционно се занимава със скотовъдство, а по-късно и със земеделие, производство на картофи.[10]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 446[2] | 129[2] | 409[10] | 532[10] | 73[10] | 110[10] | 6[10] | 86[10] | 186[10] | 182 | 104 | 66 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Намата
Григорий Папатомас (р. 1960), гръцки духовник
Яначко Константинович (1844 - 1929), сръбски търговец, общественик и политик[11]-
Яни (Ян, Гено, Гени) Арберов (Арбер, Арпер) (1850 - след 1897), български опълченец, според други сведения роден в Кожани, на 29 април 1877 година постъпва в V рота на IV дружина на Българското опълчение, след заболяване на 25 юни е прикомандирован в III рота на III дружина, на 5 август 1877 година постъпва в I рота на II дружина, уволнен е на 3 юли 1878 година, след войната е оземлен в село Тестеджи, Провадийско, живее във Варна[12]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Παράσχος, Δημήτρης, "Καταγωγή κατοίκων του χωριού Νάματα (Πιπιλίστα) Βοϊου Κοζάνης", Βοϊακή Ζωή 120, Νοεμ.-Δεκ. 1992.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 344. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 344 - 345. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 345. (на македонска литературна норма)
- ↑ Српски биографски речник, том 5.[неработеща препратка]
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 229.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
