Хоригос
| Хоригос Χορηγός | |
| — село — | |
  Хоригос  Хоригос  Хоригос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 700 m |
| Население | 60 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 01 |
Хоригос или Хорево (на гръцки: Χορηγός; до 1927 година: Χορεβόν, Хоревон[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 700 m надморска височина,[2] на около 6 km северозападно от град Неаполи (Ляпчища).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османските данъчни регистри от средата на XV век Хорово е споменато с 13 глави на семейства и двама неженени: Папа Михал, Коста, Яно, Тодор, Велче, Михал, Яно, Никола, Тодор, Добри, Яне, Гонча и Димо, и една вдовица Домника. Общият приход за империята от селото е 961 акчета.[4]
В 1873 година селяни от района на Хрупища закупуват земя от Назли бей и основават селото на сегашното му място.[5]
В края на ХІХ век Хорево е гръцко село в Населишката каза на Османската империя.
Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Хорево живеят 120 гърци християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Херево е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак с 49 къщи.[7]
Според гръцка статистика от 1904 година в Χορεβόν живеят 150 гърци християни.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Хорево остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Хоривон (Χοριβόν) са регистрирани 300 жители.[9]
В 1922 година е построена църквата „Света Богородица“, обновена в 2003 година. В 1918 година е изграден параклисът „Животворящ източник“.[10] В 1927 година името на селото е сменено на Хоригос.
В селото днес има етнографски музей.[11] Едната църква е посветена на Светите Архангели,[12] а другата на Свети Атанасий.[5]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Ронгия[3] | Ρόγγια | Петало | Πέταλο[13] | връх на ЮЮИ от Хоригос[3] |
| Микри Бара | Μικρή Μπάρα | Пигес[13] | Πηγές | река |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 300[2] | 280[2] | 290[2] | 265[2] | 219[2] | 204[2] | 149[2] | 145[2] | 144[2] | 153 | 90 | 60 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 349. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 109
- ↑ а б Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Ιεροί Ναοί- Εξωκλήσια της Ζωοδόχου Πηγής στην Περιοχή του Βοΐου // Το Βόιον. Посетен на 5 януари 2015.
- ↑ Официален сайт на бившия дем Неаполи, архив на оригинала от 28 април 2010, https://web.archive.org/web/20100428045946/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=11&Itemid=24, посетен на 15 май 2010
- ↑ Ιεροί Ναοί των Παμμεγίστων Ταξιαρχών στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
