Аясма (дем Горуша)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Аясма.
| Аясма Αγίασμα | |
| — село — | |
  Аясма  Аясма  Аясма | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 745 m |
| Население | 2 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
Аясма, още Латорища или Златорища (на гръцки: Αγίασμα, до 1927 година: Λατόριστα, Латориста[1]), е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 745 m надморска височина,[2] в областта Населица на 20-ина километра западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 15 километра западно от демовия център Цотили. На север граничи със село Дихимаро (Ренда), на запад - с Агиос Теодорос (Царища), на югозапад – с Килади (Чавалер) и с Антуса (Резна).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Латорища е село в Населишка каза на Османската империя.
Според Васил Кънчов в 1900 Латорища е смесено християнско-мюсюлманско гръкоезично село, в което живеят 55 гърци християни и 55 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лотарища е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 22 къщи.[5]
Християнската част от селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Latorichta има 55 гърци патриаршисти.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Латорища (Λατόριστα), Населишка каза, живеят 120 гърци елинофони християни.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 149 жители.[8]
През 1920-те години в него не са регистрирани новодошли бежанци.[9]
В 1927 година името на селото е сменено на Аясма.
В 1958 година на хълм с гледка от Смолика към Грамос и Вич е построена църквата „Свети Николай“, която има красив резбован иконостас.[10] Църквата „Свети Атанасий“ е издигната като малък храм в XVIII век върху аязмото, на което е кръстено селото. В 1914 година на нейно място е изграден по-голям храм.[11]
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чавалер[3] | Τσαβαλέρ | Килади | Κοιλάδι[12] | местност на СЗ от Килади (Чавалер)[3] |
| Пирко[3] | Πίρκο | Рематаки | Ρεματάκι[12] | река на С от Ахладия (Масган)[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 149[2] | 143[2] | 145[2] | 126[2] | 127[2] | 109[2] | 45[2] | 50[2] | 35[2] | 34 | 3 | 2 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 341. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
