Ахладия (дем Горуша)
| Ахладия Αχλαδιά | |
| — село — | |
  Ахладия  Ахладия  Ахладия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 800 m |
| Население | 13 души (2021 г.) |
Ахладия, още Масган или Мазган (на гръцки: Αχλαδιά, Ахладия; до 1927 година: Μασγκάν, Масган[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 800 m надморска височина,[2] в областта Населица на около 20 km западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 15 km западно от Цотили. На север граничи със село Левки (Сирочани), на запад – с Агии Анаргири (Врощани), на изток – с Агиос Теодорос (Царища).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Масган е предимно мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя.
Според Васил Кънчов в 1900 в Масганъ живеят 40 гърци християни и 125 валахади (гръкоезични мюсюлмани). В специална бележка Кънчов отбелязва, че между мюсюлманите в селото имало и албанци, а между християните – 2 – 3 български къщи, но говоримият език на всички бил гръцкият.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мазган е чисто турско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 25 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Мазган (Μαζγκάν), Населишка каза, живеят 130 валахади.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Балканските войни от 1912 – 1913 година Масган влиза в състава на Кралство Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 143 жители.[7]
В средата на 20-те години мюсюлманското население на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година то е представено като село с 18 семейства или 65 души новодошли бежанци.[8]
В 1927 година името на селото е сменено на Ахладия.[2]
Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 143[2] | 140[2] | 72[2] | 108[2] | 83[2] | 98[2] | 60[2] | 54[2] | 19[2] | 57 | 12 | 13 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 342. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
