Направо към съдържанието

Левки (дем Горуша)

Вижте пояснителната страница за други значения на Левки.

Левки
Λεύκη
— село —
Гърция
40.3001° с. ш. 21.1978° и. д.
Левки
Западна Македония
40.3001° с. ш. 21.1978° и. д.
Левки
Кожанско
40.3001° с. ш. 21.1978° и. д.
Левки
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областКостенария
Надм. височина770 m
Население18 души (2021 г.)

Лѐвки, още Сирочани или Сирхан (на гръцки: Λεύκη, Левки, до 1927 година: Σαρότσανη, Сароцани[1]), е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

Селото е разположено на 770 m надморска височина,[2] в областта Населица на около 20 km западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 16 km северозадно от Цотили. На север граничи със село Клисория (Трапатуш), на запад - с Поликастано (Клепиш), а на изток - с Ликнадес.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Сирочани е гръкоезично мюсюлманско село в Населишка каза на Османската империя.

Според Васил Кънчов в 1900 година в Сирханъ живеят 210 гърци мохамедани.[4]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Циростани (Τσιροστάνη), Населишка каза, живеят 150 валахади.[5]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Сирчанъ е обозначено като гръцко селище.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Сирочани остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване в новата държава в него са регистрирани 255 жители.[7]

В средата на 20-те години жителите на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и на тяхно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото е регистрирано като изцяло бежанско с 44 семейства или 173 души.[8]

В 1927 година името на селото е сменено на Левки. В 1940 година населението му е преброено към това на Ликнадес.[2]

Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

В селото има два нови храма „Свети Николай“, за който се смята, че е построен върху развалините на съществуващата преди потурчването на селото църква и „Свети Димитър“, построен в 1976 година при митрополит Антоний Сисанийски и Сятищки.[9]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 255[2] 205[2] 160[2] 132[2] 128[2] 80[2] 69[2] 19[2] 22 11 18
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 347. (на македонска литературна норма)
  3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  5. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
  6. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.