Левки (дем Горуша)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Левки.
Левки Λεύκη | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Горуша |
Географска област | Костенария |
Надм. височина | 770 m |
Население | 18 души (2021 г.) |
Лѐвки, още Сирочани или Сирхан (на гръцки: Λεύκη, Левки, до 1927 година: Σαρότσανη, Сароцани[1]), е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 770 m надморска височина,[2] в областта Населица на около 20 km западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 16 km северозадно от Цотили. На север граничи със село Клисория (Трапатуш), на запад - с Поликастано (Клепиш), а на изток - с Ликнадес.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Сирочани е гръкоезично мюсюлманско село в Населишка каза на Османската империя.
Според Васил Кънчов в 1900 година в Сирханъ живеят 210 гърци мохамедани.[4]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Циростани (Τσιροστάνη), Населишка каза, живеят 150 валахади.[5]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Сирчанъ е обозначено като гръцко селище.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Сирочани остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване в новата държава в него са регистрирани 255 жители.[7]
В средата на 20-те години жителите на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и на тяхно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото е регистрирано като изцяло бежанско с 44 семейства или 173 души.[8]
В 1927 година името на селото е сменено на Левки. В 1940 година населението му е преброено към това на Ликнадес.[2]
Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
В селото има два нови храма „Свети Николай“, за който се смята, че е построен върху развалините на съществуващата преди потурчването на селото църква и „Свети Димитър“, построен в 1976 година при митрополит Антоний Сисанийски и Сятищки.[9]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 255[2] | 205[2] | 160[2] | 132[2] | 128[2] | 80[2] | 69[2] | 19[2] | 22 | 11 | 18 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 347. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
|