Кримини
Кримини Κριμήνι | |
— село — | |
Площадът на селото с Криминската чешма и църквата „Свети Евстатий“ (1868) | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Горуша |
Географска област | Населица |
Надм. височина | 730 m |
Население | 40 души (2021 г.) |
Кримини в Общомедия |
Кримини или Кримин (на гръцки: Κριμήνιο, Криминио или Κριμήνι, Кримини, катаревуса: Κριμήνιον, Криминион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 730 m надморска височина,[1] в областта Населица на 20-ина километра югозападно от Неаполи (Ляпчища) в югоизточното подножие на планината Горуша (Войо). Името на селото произлиза от кремен – диалектна форма на кремък.[2] Селото се дели на две махали Дзердзел и Вароси.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според местните легенди селото е родено след разрушаването на две села в района. В западните склонове на върха Палиокримини (в превод Старо Кримини), на много планинско и недостъпно място, близо до Селско (Кипсели), е имало едноименно село, което е било разрушено от нашествията на албанците в началото на XVIII век. Жителите му са принудени да го напуснат и потърсиха убежище чак в Битоля, Костур, Селица, Стихази и Долос. Повечето обаче идват на това място и основават новото Кримини. Второто унищожено село е Церо, близо до Либохово.[3]
Криминският мост на Праморица е построен в 1802 година.[4] В 1870 година край Кримини е построена църквичката „Свети Атанасий“.[5]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кремини (Crèmini), Сисанийска епархия, живеят 480 гърци.[6]
В 1889 година Стефан Веркович посочва Криминъ като село със 78 къщи, 119 брачни двойки, 306 мъже и 293 жени, всички българи.[7] Веркович пише:
„ | На два часа северно от Ляпчища се намира християнското село Кримин, състоящо се от 78 къщи, които плащат 7980 пиастри данък и 3400 инание-аскерие. В селото има едно училище. Жителите се занимават със земеделие. В градините се раждат много плодове и овощи.[8] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Кримин (Кремени) има 487 жители гърци християни.[9]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кремени е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 90 къщи.[10]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Кремене има 450 гърци.[11]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Криминион (Κριμίνιον), Населишка каза, живеят 425 гърци елинофони християни.[12]
В периода XVII – XIX век селището е от най-значимите строителни средища. Съхранени са изключително интересни черкви строени от кримински майстори из Южна Македония и Епир, като например в Москополе. Криминци са били и главните строители на храмове из атонските манастири.[13]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кримин остава в Гърция.
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 540[1] | 309[1] | 335[1] | 255[1] | 109[1] | 84[1] | 60[1] | 161[1] | 142[1] | 90 | 45 | 40 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кримини
- Аргир Кримински, зограф от XIX век
- Дионисий (XVIII век), игумен на Зографския манастир
- Павел Йоанович (XVIII век - след 1842), български архитект, строител на църквата в Рилския манастир
- Герман Лямадис (1884 – 1965), гръцки духовник, участник в гръцката въоръжена пропаганда в Македония
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Φώτη Ι. Παπανικολάου, Ιστορία του Κριμινίου. Θεσσαλονίκη 1959. 8ον, σ. 120, μετά πολλών ολοσελίδων εικόνων υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 340. (на македонска литературна норма)
- ↑ Тулешков, Николай. Павел Иванович. Първомайсторът от българския юг // Архивиран от оригинала на 2008-04-02. Посетен на 6 декември 2020 г.
- ↑ а б Κριμήνι Βοΐου, πάθος για ομορφιά // Μονοπάτια της πέτρας, 2 Οκτωβρίου 2017. Посетен на 22 декември 2020 г.
- ↑ Γεφύρι Του Κριμηνίου // www.petrinagefiria.com. Посетен на 6 ноември 2019 г.
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 332 - 333. (на руски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 182. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Тулешков, Н. Архитектурното изкуство на старите българи. Том 2, София, 2006.
|