Селско
| Селско Κυψέλη | |
| — село — | |
  Селско  Селско  Селско | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Географска област | Нестрамкол |
| Надм. височина | 1080 m |
| Население | 58 души (2021 г.) |
Сèлско или Псèлско или Пчелско[1] (на гръцки: Κυψέλη, Кипсели, до 1926 година Ψέλτσκο, Пселцко, катаревуса Ψέλτσκον, Пселцкон[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Нестрамкол, на 40 километра югозападно от град Костур и на 20 километра югозападно от демовия център Нестрам, между два притока на Сарандапорос, високо в източните склонове на планината Горуша (Войо). Селото географски е в Епир, а не в Македония. Зимно време селото традицонно е изолирано.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Съдейки по името, селото вероятно е било българско, но е напуснато в немирните години и заселено от гърци качауни от Епир.[3]
В края на XIX век Селско е голямо гръцко село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Селско има 680 жители гърци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пселско е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак с 30 къщи.[5]
По време на Илинденско-Преображенското въстание в Селско влиза голямата чета на Васил Чекаларов, посрещната братски от гръцкото население.[6][1]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Селско има 750 жители гърци и в селото работи гръцко училище.[7]
В гръцка статистика от 1905 година селото е с 216 жители гърци.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Кипсели. Главно занимание на жителите е експлоатацията на гората, скотовъдството и частично земеделието.[3] В 1925 година е построена църквата „Света Параскева“.[9]
По време на Гръцката гражданска война (1946 – 1949) селото пострадва силно, жителите му го напускат, като се установяват в Маняк. Частично се връщат след нормализирането на положението,[3] но много остават в Маняк.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Сазо[10] | Σῶζο | Сотира | Σωτήρα[11] | връх в Горуша (1119 m), ЮЗ от Селско[10] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 403[3] | 317[3] | 339[3] | 402[3] | 402[3] | 389[3] | 115[3] | 45[3] | 60[3] | 86 | 56 | 58 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Селско
Василиос Георгиу (Βασίλειος Γεωργίου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]- Василиос Котас (Βασίλειος Κώτας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- Василиос Рубос (Βασίλειος Ρούμπος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- Георгиос Космас (Γεώργιος Κοσμάς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- Георгиос Цямис (Γεώργιος Τσιάμης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- поп Димитриос (Παπαδημήτριος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- Димитриос Кендрос (Δημήτριος Κέντρος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- Йоанис Христос (Ιωάννης Χρήστος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- Николаос Космас (Νικόλαος Κοσμάς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- Николаос Нацьос (Νικόλαος Νάτσιος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[12]
- Петрос Васос (Πέτρος Βάσσος), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925. с. 136.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 38. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
- ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 65.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kipseli Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ а б Καστοριά – Νεστόριο – Νέα Κοτύλη – Παλιά Κοτύλη – Κυψέλη // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 20 юли 2022 г. (на гръцки)
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 84. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
