Направо към съдържанието

Мирославци

Мирославци
Μυροβλήτης
— село —
Гърция
40.3386° с. ш. 20.9283° и. д.
Мирославци
Западна Македония
40.3386° с. ш. 20.9283° и. д.
Мирославци
Костурско
40.3386° с. ш. 20.9283° и. д.
Мирославци
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Географска областНестрамкол
Надм. височина1180[1] m

Мирославци или Мирославица (на гръцки: Μυροβλήτης, Мировлитис, до 1928 година Μυροσλάβιτσα, Мирославица;[2]на албански: Masllavica) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

Мирославци е разположено край изворите на река Сарандапорос между планините Горуша (Войо) от изток и Аренес от запад. Въпреки че е част от македонския дем Нестрам, Мирославци географски не принадлежи към Македония, а към Епир.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото първоначално е българско, но населението му го напуска в немирните години на XVIII век и в него са заселени албанци мюсюлмани.[1] В края на XIX век Мирославци е голямо село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мирославци (Мирославъ) има 230 жители арнаути мохамедани.[3] По време на Илинденско-Преображенското въстание на 7 септември 1903 година в Мирославци влиза голямата чета на Васил Чекаларов и го опожарява.[1][4]

Гръцка статистика от 1905 година показва Мирославица като село със 150 жители турци.[5]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1928 година селото е прекръстено на Мировлитис. Селото се разпада в Гражданската война (1946 - 1949) и малкото останали семейства се изселват в Албания.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 45[1] 87[1] 92[1] 194[1]
  1. а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  4. Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 65.
  5. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mirovlitis Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..