Горуша
- Вижте пояснителната страница за други значения на Горуша.
| Горуша Βόιο | |
 | |
  Местоположение на картата на Костурско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Част от | Пинд |
| Най-висок връх | Палиокримини |
| Надм. височина | 1806 m |
Горуша,[1] също Войнова планина[2][3] или Войнаро[4] (на гръцки: Βόιο, Войо, катаревуса: Βόιον, Войон), е планина в Северозападна Гърция. Най-високият връх на Горуша е Палиокримини висок 1806 m.[5]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Планината е част от планинския масив Северен Пинд.[5] Планината е дълга около 25-30 km и широка около 15 km. Разположена е в западната част на Егейска Македония в посока север-юг и по нея минава границата между дем Нестрам (на запад) и Горуша (на изток). Макар и изцяло на територията на административната област Западна Македония планината всъщност е естествената граница между географските области Македония на север и изток и Епир на запад.
На запад Горуша е отделена от Грамос от Тухолската река, Мирославския проход (Агиос Илияс, 1360 m) и река Сарандапорос в Епир със селата Борботско (Ептахори) и Котелци (Котили). На север долината на река Бистрица (или Белица, на 900 m) я отделя от планината Гълъмбица (Алевица). По долината на Белица е областта Нестрамкол и село Нестрам (Несторио). На юг Горуша е отделена от планината Талиарос с шийката Русотари (Бафали, 1240 m) и река Капсалия. На изток хълмистите разширения на Горуша са смятани от българите за отделна пранина Одре (Одрия). На североизток е областта Костенария (Кастанохория) със селата Вичища (Ники), Лъка (Ланка) и Скумско (Врахос), а на югоизток е областта Населица (Анаселица или дем Горуша) и Гревенските планини.[5][6]
Скалите на планината са конгломерати и пясъчници. Планината е обрасла с черни борове, букове,дъбове, македонски ели, кестени и други видове.[5]
В югозападната част на Големо Одре (Мегала Ондрия), на надморска височина от 1540 m, приблизително на 1,30 часа от село Зони (Занско - 1050 m), в една долина се намира Влашката пещера, която има дължина 95 m, ширина 6 m, височина 7 m и вертикален вход 3 m. На изток от върха Мало Одре (Микри Ондрия), на надморска височина от около 1450 m има 8 пропасти.[7]
Изкачването до върха на Палиокримини се извършва за около 2 часа от точка (1600 m) на планинския път Ново Котелци (Неа Котили, 1400 m) - Поликастано (Клепиш, 1080 m), който пресича планината.[7]
Изкачването до върха Профитис Илияс става за около 2 часа от точка (1390 m - където има крайпътен иконостас) на пътя, който свързва Пендалофос (Жупан, 1040 ) и Борботско (Ептахори, 880 m) или от Пендалофос за около 3,30 часа. Европейската пътека за дълги разстояния Е6, идваща от Самарина - Жужел (Зузули) пресича Горуша и минаваки през планината Талиарос и селищата Пендалофос и Неа Котили продължава към Нестрам (Несторио).[7]
| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Палиокримини | Παλιοκριμίνι, Παλιοκρίμινι | 1384 m[5] | И над Селско (Кипсели) и З над Поликастано (Клепиш) |
| Άγιος Γεώργιος | 1540 m[7] | ||
| Свети Яни | Άγιος Ιωάννης | 1045 m[7] | СЗ от Дамаскиния (Виделуща) |
| Гаци | Αηγιάννης, Γκάτσι | 1140 m[7] | |
| Анилио | Ανήλιο | 1400 m[7] | СИ от Зони (Занско) |
| Αρκούδα | 1394 m[7] | ||
| Аспри Петра | Άσπρη Πέτρα | 1540 m[7] | ЮИ над Тухол (Певкос), ЮЗ над Дряново (Гликонери) |
| Цирада | Βελανιδιά, Τσιράδα | 1000 m[7] | |
| Генадико | Γεννάδικο | 1432 m[7] | С над Ново Котелци (Неа Котили) |
| Нясия | Γεράκι, Νιάσια | 1386 m[7] | СИ над Мирославци (Мировлитис) |
| Γιαννάκια | 1440 m[7] | ||
| Горуша | Γκρούσα | 1550 m[7] | Ю от Ново Котелци (Неа Котили) |
| Джурджово | Δασοτό, Τζούρτζοβο | 1160 m[7] | |
| Градишка | Δόντι, Γκραντίσκα | 1098 m[7] | |
| Драгасия | Δραγασιά | 1127 m[7] | И над Драгасия (Дислап) |
| Драгасиес | Δραγασιές | 1340 m[7] | Ю от Котелци (Котили) |
| Марианца | Δρυότοπος, Μαριάντσα | 1360 m[7] | |
| Елафина | Ελαφίνα | 1060 m[7] | ЮИ над Поликастано (Клепиш), СИ над Дафни (Драмища) |
| Чалма | Καρφίτσα, Τσάλμα | 1241 m[7] | СИ над Личотер (Лицотери) |
| Кастания | Καστανιά | 1329 m[7] | СЗ от Авгеринос (Констанско) |
| Кастро | Κάστρο | 1148 m[7] | З над Вичища (Ники) |
| Гупата | Καταβόθρα, Γούπατα | 1629 m[7] | Ю от Ново Котелци (Неа Котили) |
| Кацина | Κατσίνα | 1168 m[7] | ЮИ от Висанско (Певкофито) |
| Като Цапурния | Κάτω Τσαπουρνιά | 1000 m[7] | ЮЗ над Дасилио (Магер) |
| Капсала | Καψάλα | 1221 m[7] | Ю над Селско (Кипсели) |
| Халц | Κερασιά, Χάλτς | 1440 m[7] | |
| Клепиш | Κλέψιος, Κλέψι | 1283 m[7] | Ю над Поликастано (Клепиш), И над Дафни (Драмища) |
| Кокина Литария | Κόκκινα Λιθάρια | 1004 m[7] | И от Авгеринос (Констанско) |
| Κόνα | 1119 m[7] | ||
| Кодрешец | Κοντάρι, Κόντρεσετς | 1012 m[7] | Ю от Нестрам (Несторио) |
| Копанес | Κοπάνες | 1435 m[7] | З над Поликастано (Клепиш) |
| Коромилия | Κορομηλιά | 1275 m[7] | З от Пендалофос (Жупан), ЮЗ над Витос (Долос) |
| Бальос | Κορυφή, Μπάλιος | 1640 m[7] | СИ над Котелци (Котили), З от Ново Котелци (Неа Котили) |
| Страица | Κορυφή, Αυγό, Στράϊστα, Στράϊτσα | 1052 m[7] | ЮИ над Пендалофос (Жупан) |
| Корфес | Κορφές | 1342 m[7] | С над Борботско (Ептахори) |
| Круша | Κρόσια, Κρούσια | 1048 m[7] | в Одре, С от Либешево (Агиос Илияс) |
| Круша, Паласа Круша | Κρούσια, Παλάσα Κρούσα | 1050 m[7] | |
| Крионери | Κρυονέρι | 1640 m[7] | ЮИ от Ново Котелци (Неа Котили) |
| Нестиме | Λάμπρος, Παληό/Παλιό Νεστίμ | 1057 m[7] | в Одре, З от Нестиме (Ностимо) |
| Леска | Λεύκα, Λέσκα | 1031 m[7] | С над Вичища (Ники), Ю от Нестрам (Несторио) |
| Лимерия | Λημέρια | 1418 m[7] | СЗ над Личотер (Лицотери) |
| Макрихорафа | Μακρυχώραφα | 1671 m[7] | СИ от Селско (Кипсели), СЗ от Зони (Занско) |
| Мандриния | Μανδρινιά | 1044 m[7] | С от Агия Сотира (Своляни) |
| Строзово, Сулич | Μαύρη Ράχη, Σουλίτς, Στρόζοβο | 1120 m[7] | С над Витос (Долос) |
| Μαυριάχα, Μαύρη Ράχη | 1598 m - 1400 m[7] | ||
| Големо Одре | Μεγάλη Οτρά, Όντρα, Μεγάλα Όντρια | 1589 m[7] | |
| Месо Подари | Μέσο Ποδάρι | 1400 m[7] | ЮИ над Тухол (Певкос), Ю над Дряново (Гликонери) |
| Мало Одре | Μικρά Όντρια, Όντρια | 1530 m[7] | |
| Мона Костена | Μονοκαστανιά | 1013 m[7] | в Одре, Ю от Жужелци (Спилея) |
| Μπονάρια | 1349 m[7] | ||
| Буряни, Сопот | Μπουργιάνη, Σόποτος | 1183 m[7] | Ю над Дилофо (Либохово) |
| Дина Критари, Критари | Ντίνα Κριθάρι, Κριθάρι | 1627 m[7] | СИ над Котелци (Котили) |
| Ксекомено | Ξεκομμένο | 1895 m[7] | СЗ над Котелци (Котили) |
| Калотино, Калотина | Ξέφωτο, Καλοτίνο, Καλοτίνα | 1107 m - 1000 m[7] | СИ над Витос (Долос), Ю над Авгеринос (Констанско) |
| Орле | Ορόσημο, Όρλια | 1358 m[7] | С от Драгасия (Дислап) |
| Палиокастро | Παλιόκαστρο, Παληομονάστηρο | 1166 m[7] | ЮИ от Дилофо (Либохово), С над Дасилио (Магер) |
| Παλιοκούλια | 1560 m[7] | ||
| Палиострунга | Παλιομανδριά, Παληοστρούγκα | 1310 m[7] | Ю от Ново Котелци (Неа Котили) |
| Палиофрити | Παλιοφρίτη | 1324 m[7] | ЮЗ от Лъка |
| Панукла | Πανούκλα | 1390 m[7] | З от Пендалофос (Жупан) |
| Παρασκευόρι, Παρασκευός | 1116 m[7] | З над Езерец (Петропулаки) | |
| Παρατηρητήριο | 1319 m[7] | ||
| Караули | Παρατηρητήριο, Καραούλι | 1305 m[7] | СЗ от Авгеринос (Констанско), ЮЗ от Агии Анаргири (Врощани) |
| Петралона | Πετράλωνα | 1293 m[7] | И над Висанско (Певкофито) |
| Петрици | Πετρίτσι | 1768 m[7] | СИ над Борботско (Ептахори) |
| Πετρόστρουγγα | 1586 m[7] | ||
| Платанос | Πλάτανος | 1400 m[7] | ЮИ над Селско (Кипсели) |
| Поляни | Πόλιανη | 1000 m[7] | СЗ над Вичища (Ники) |
| Карьонкос | Πουρνάρι, Καργιόγκος | 1139 m[7] | СИ над Витос (Долос), Ю над Авгеринос (Констанско) |
| Просилио | Προσήλιο | 1320 m[7] | ЮЗ над Поликастано (Клепиш) |
| Просеник | Προσιτό | 1022 m[7] | С над Вичища (Ники), Ю от Нестрам (Несторио) |
| Профитис Илияс, Палиомагиро | Προφήτης Ηλίας Σουπανίου, Παληομάγειρο | 1803 m[7] | И от Борботско (Ептахори), СЗ над Пендалофос (Жупан) и Витос (Долос) |
| Профитис Илияс | Προφήτης Ηλίας | 1483 m[7] | С над Мирославци (Мировлитис) |
| Προφήτης Ηλίας | 1255 m[7] | ||
| Варенга | Προφήτης Ηλίας, Βαρέγγα | 1119 m[7] | С от Дилофо (Либохово) |
| Пиргос | Πύργος | 1761 m[7] | СЗ от Котелци (Котили) |
| Гремицово | Ράχες, Γκρεμίτσοβο | 1129 m[7] | ЮЗ от Зони (Занско), СЗ над Поликастано (Клепиш) |
| Браимица, Ибраим | Ράχη, Μπαϊραμίτσα, Μπραϊμίτσα, Ιμπραήμ | 1173 m[7] | Ю от Авгеринос (Констанско) |
| Рева | Ρεπάνι, Ρέβα | 1410 m[7] | ЮИ от Ново Котелци (Неа Котили) |
| Ровия | Ροδιά | 1317 m[7] | С от Селско (Кипсели) |
| Румани | Ρουμάνι | 1365 m[7] | Ю над Пендалофос (Жупан) |
| Сакорафа | Σακκορράφα | 1420 m[7] | СЗ от Авгеринос (Констанско), |
| Скалес | Σκάλες | 1137 m[7] | СИ над Витос (Долос), ЮЗ над Авгеринос (Констанско) |
| Σκαλώματα | 1318 m[7] | ||
| Копанче | Σκαφίδι, Κοπάντσιε, Κουπάντσε | 1160 m[7] | СЗ над Вичища (Ники) |
| Караули | Σκοπιά, Καραούλι | 1503 m[7] | И от Селско (Кипсели) |
| Будака | Σκοπιά, Μπούντακα | 1040 m[7] | |
| Караули | Σκοπός, Καραούλι | 1180 m - 1178 m [7] | С над Витос (Долос) |
| Корница | Σπλήνα, Κορνίτσα | 1268 m[7] | Ю над Пендалофос (Жупан), З над Дилофо (Либохово) |
| Ставрос | Σταυρός | 1288 m[7] | СЗ от Авгеринос (Констанско), ЮЗ от Агии Анаргири (Врощани) |
| Σταυρός | 1202 m | колонка на 1199 m,[7] в Одре, С от Головраде (Скиеро), СЗ от Осничани (Кастанафито) | |
| Стефани | Στεφάνι | 1005 m[7] | ЮЗ от Корифи (Бурша) |
| Суткос | Σύδενδρο, Σούτκος | 1203 m - 1100 m[7] | СИ над Личотер (Лицотери) |
| Смара | Σωτήρα, Σμάρα | 1320 m[7] | |
| Дзума | Τζούμα | 1000 m[7] | С от Трикорфо (Тричко) |
| Тумба | Τούμπα | 1646 m[7] | СИ над Мирославци (Мировлитис), Ю на Тухол (Певкос), СЗ от Котелци (Котили) |
| Трано Караули | Τρανή Σκοπιά, Καραούλι, Τρανό Καραούλι | 1511 m[7] | ЮИ над Котелци (Котили) |
| Трия Синора | Τρία Σύνορα | 1518 m[7] | ЮИ над Мирославци (Мировлитис) |
| Цакалина | Τσακάλι, Τσακαλίνα | 1210 m[7] | в Одре, Ю от Осничани (Кастанафито) |
| Цолаки | Τσολάκη | 1435 m - 1414 m[7] | И от Дафни (Драмища) |
| Чука | Τσούκα, Τσιούκα | 1440 m[7] | Ю от Селско (Кипсели) |
| Чука | Τσούκα, Άγιος Νικόλαος | 1026 m[7] | ЮЗ от Корифи (Бурша) |
| Тухол | Τυχερό, Τούχουλη, Τούχουλι | 1521 m[7] | И над Тухол (Певкос), ЮЗ над Дряново (Гликонери) |
| Хондромармаро | Χονδρομάρμαρο | 1120 m[7] | С от Авгеринос (Констанско), Ю от Агии Анаргири (Врощани) |
| Вунаси | Ψηλή Ράχη, Βουνιάσι | 1300 m[7] | И над Личотер (Лицотери) |
| Купо | Άνω Κούπος | 937 m[7] | в Одре, З от Жужелци (Спилея), С от Нестиме (Ностимо), Ю от Старичани (Лакомата) |
| Купо | Κάτω Κούπος | 883 m[7] | в Одре, З от Жужелци (Спилея), С от Нестиме (Ностимо), Ю от Старичани (Лакомата) |
| Кокинос Охтос | Κόκκινος Όχθος | 928 m[7] | Ю от Слатина (Хриси) |
| Κουτσομύλια | 996 m[7] | ||
| Ценес | Κρύα Βρύση, Τσενές | 910 m[7] | ЮЗ от Плакида (Лабаница) |
| Думба | Ορυχεία, Ντόμπα | 929 m[7] | в Одре, З от Жужелци (Спилея), С от Нестиме (Ностимо) |
| Пердика | Πέρδικα | 857 m[7] | Ю от Левки (Сирочани) |
| Свети Илия | Προφήτης Ηλίας | 990 m[7] | Ю над Галища (Оморфоклисия) |
| Профитис Илияс | Προφήτης Ηλίας | 920 m[7] | СИ от Кидониес (Ванско) |
| Σάκκος | 935 m[7] | ||
| Синя земя | 826 m | СЗ над Шкрапари[8] |
Имена
[редактиране | редактиране на кода]В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, нарича планината Горуса (Γορούσα).[9] Гръцки карти от 1911 и 1934 година поставят на запад имената Грамос или Войон (Γράμμος ή Βόϊον), Груса (Γρούσα, Γκρούσα) на северните части и Пальока (Παληόκα) на южните. Картите от 1959 и 1963 година показват Грамос и Войон като отделни планини. Името Войон е възродено антично - среща се у Страбон.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 9.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 249.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 7.
- ↑ Карта България. Мѣрка 1:1,000,000. София, Книгоиздателскво Хр. Г. Дановъ - О. О. Д-во.
- ↑ а б в г д е Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 382. (на гръцки)
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 15 - 16.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вф вх вц вч вш вщ вю вя га гб гв гг гд ге гж гз ги Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 383. (на гръцки)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
| |||||||
