Направо към съдържанието

Василица

Вижте пояснителната страница за други значения на Василица.

Василица
Βασιλίτσα
Изглед от Василица
Изглед от Василица
40.0597° с. ш. 21.1998° и. д.
Местоположение на картата на Гревенско
Общи данни
Местоположение Гърция
Част отПинд
Най-висок връхВасилица
Надм. височина2248 m
Василица в Общомедия

Василѝца (на гръцки: Βασιλίτσα) е планина в Гърция, част от планинската верига Пинд. Планината е естествена граница между Македония на изток и Епир на запад и между демите Гревена и Коница.[1][2]

Василица е планински комплекс част от планинската верига Северен Пинд. На север планината е отделен от комплекса Скурдза (Пердика) с шийката/прохода Мнима (1550 m). На юг е отделена от планинската маса на Авго с шийка/проход (1530 m) югозападно от село Периволи и потоците Аспропотамос и Катарактис. На запад река Аоос я отделя от Смолика и Тимфи.

Планината е част от Натура 2000 (1310001). Скалите ѝ са офиолити, флиш, конгломерати и пясъчници.[2]

В местността Диасело Гомарас (1820 m) има хижа с 60 спални места. В Диасело Василицас (1800 m) също има хижа с 30 места. В Диасело Василицас, на 6 km от Смикси има и ски курорт (на височина 1650 m - 2110 m), който има 17 писти и 7 лифта.

Изкачването до върха може да стане от хижата за около 2 часа или от седлото (1780 m) за около час и половина. Европейската пътека за дълги разстояния E6 идва от Валия Калда, пресича Василица и минава покрай Периволи, Авдела и хижата, продължава към Самарина и Жужел.[3]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Василица Βασιλίτσα 2248 m[2] в централната част
Агия Параскеви Αγία Παρασκευή 1137 m[2] в СЗ част, Ю над Самарина
Агиос Сотирас Άγιος Σωτήρ 1472 m[2] в ЮИ част, СИ над Периволи
Анна, Нана Άννα, Νανά, Νάνα 1920 m[2]
Авгена Αυγένα 1260 m[2]
Геронтико, Цума ди Опока Γεροντικό, Τσούμα ντι Όποκα 1658 m[2] З от връх Василица
Гомара, Тамбури Γομάρα, Ταμπούρι 2126 m[2] в СЗ част, ЮИ над Самарина
Грамен, Скриу Γραμμέν, Σκρίου 1447 m[2] в ЮЗ част, ЮИ над Дистрато (Бряза)
Гимно, Голеци Γυμνό, Γκολέτσι 1032 m[2]
Исомата Ισώματα 1633 m[2]
Кастри Καστρί 1210 m[2]
Клефтополемос, Пандефурло Κλεφτοπόλεμος, Παντεφούρλο 1650 m[2]
Колео Κολέο 1892 m[2] в Ю част, СЗ над Периволи
Куцуракия, Боца, Боцамици Κουτσουράκια, Μπότσα, Μποτσαμίτσι 1920 m[2] И от връх Василица, ЮИ над Самарина
Лекани, Бара Λεκάνη, Μπάρα 1260 m[2] в И част, З над Панорама
Лесо Λέσο 2001 m[2]
Мандилица Μαντηλίτσα, Μαντίλιτσα, Μαντιλίτσα 1737 m[2] в И част, С над Авдела
Балтумис, Гомара, Боца Μπαλτούμης, Γομάρα, Μπότσα 2027 m[2]
Митико Μύτικο 1480 m[2] в ЮЗ част, ЮИ над Дистрато (Бряза)
Оморфи Рахи Όμορφη Ράχη 1202 m[2]
Охиро, Дабос Οχυρό, Ντάμπος[2] 1280 m[3]
Пападорахо Παπαδόρραχο 1916 m[3] в И част, Ю над Самарина
Педина, Патемади, Пандамар Πεδινά, Πατεμάδι, Πανταμάρ 1396 m[3] в ЮЗ част, ЮИ над Дистрато (Бряза)
Перлеки Περλέκη 1360 m[3] в ЮИ част
Подарико Ποδαρικό 1222 m[3] в И част, З над Панорама
Полиремо, Палия, Пална Πολύρρεμο, Πάλια, Πάλνα 1402 m[3] в И част, С над Панорама
Профитис Илияс Προφήτης Ηλίας 1339 m[3]
Скопия Цука, Караули Цука Σκοπιά Τόσκα, Καραούλι Τόσκα 1430 m[3] в ЮЗ част
Странгопетра, Канкелия, Аспролевка Στραγγόπετρα, Καγκέλια, Ασπρόλευκα 1643 m[3] в И част, И над Авдела
Цюканда Τσιουκάντα 1640 m[3]
Фармаки Φαρμάκι 1300 m[3]
Фурка Φούρκα 1618 m[3]
  1. Εθνικό Χιονοδρομικό Κέντρο Βασιλίτσας, архив на оригинала от 8 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100108165032/http://www.vasilitsa.com/vs/index.html, посетен на 6 октомври 2010 
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 372. (на гръцки)
  3. а б в г д е ж з и к л м н Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 373. (на гръцки)