Сенгелска планина
| Сенгелска планина Άγκιστρο | |
 | |
  Местоположение на картата на Сярско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Най-висок връх | Света Петка (Чал, Беш) |
| Надм. височина | 1345 m |
| Подробна карта | |
 | |
Сенгелска планина, Сенгеловска планина, Ченгел планина или Рупелска планина (на гръцки: Άγκιστρο, Ангистро или Τσιγγέλι, Τσιγκέλι, Цингели, катаревуса: Άγκιστρον, Ангистрон) е планина разположена в северната част на Гърция на територията на дем Синтика в непосредствена близост до границата с България. [1]
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Простира се в направление югозапад – североизток. На североизток чрез седловината Кали (870 m), Сенгелската планина орографски се свързва с планината Славянка (Алиботуш), чието естествено продължение е. На запад граничи с река Струма, която я отделя от Беласица, чрез Рупелския пролом.[2]
Върхове
[редактиране | редактиране на кода]Най-високият ѝ връх е двугърбия Чал или Беш – 1345 m. В Гърция по-високата източна кота на върха е известна с името „Света Петка“, а по-ниската кота на запад като „Чал“. [1][3]
| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Света Петка, Чал | Δασωτό, Σφέτα Πέτκα, Τσάλ | 1345 m[1] | на главното било |
| Папра | Κερασιές, Πάπρα | 1020 m[1] | |
| Лагува | Στενόλακκος, Λαγκούβα | 1045 m[1] | |
| Цямара | Στρογγυλό, Τσιαμάρα | 1018 m[1] | |
| Чал | Τσάλ | 1205 m[1] | на главното било в централната част |
| Тагарика | Αγία Ελένη, Ταγάρικα | 652 m[1] | в ЮИ част, ЮЗ от Крушево (Ахладохори) |
| Свети Константин | Άγιος Κωνσταντίνος | 700 m[1] | в ЮИ част, З от Крушево (Ахладохори) |
| Чона[4][5] | Αγκάθι, Λόφος Λουτρών, Τσόνα | 520 m[1] | хребет в ЮЗ част, С над Пулево (Термопиги) |
| Βλαχοποιμένες | 773 m[1] | в Ю част | |
| Мал тепе | Βοϊδοκορφή, Τρεις Βρύσες, Μάλ Τεπέ | 669 m[1] | в С част |
| Трънка | Δαμασκηνιές, Τρίγκα | 880 m - 800 m[1] | |
| Караташ | Καρατάς | 756 m[1] | |
| Хисар | Κάστρο, Ισσάρι | 626 m[1] | в Ю част, над Елешница (Феа Петра) |
| Тепелар | Κορυφή, Τεμπελάρ | 888 m[1] | в централната част |
| Каракитук | Μαυροκορυφή, Καρακιτόκ | 587 m[1] | на главното било в ЮЗ част |
| Голяма тумба | Μεγάλη Τούμπα, Γκολιάμα | 653 m[1] | на главното било в ЮЗ част |
| Малка тумба | Μικρή Τούμπα | 520 m[1] | на главното било в ЮЗ част |
| Кербурун | Μύτη, Κερμπουρούν | 820 m - 700 m[1] | в Ю част |
| Рупава | Ρούπαβα | 574 m[1] | |
| Плоска | Τραπέζι, Κάτω Πλόσκα | 705 m[1] | в ЮИ край, СЗ над Крушево (Ахладохори) |
Геоложки строеж
[редактиране | редактиране на кода]Сенгелската планина е изградена от мрамори, кристалинни шисти, пясъчници, чакъли и много малко гранити.[2]
Ресурси и полезни изкопаеми
[редактиране | редактиране на кода]По билото на Сенгелската планина са изградени над двадесет ветрогенераторa за производство на електрическа енергия, които при ясно време се виждат отдалеч.
Име
[редактиране | редактиране на кода]Планината носи името на село Сенгелово (на гръцки Ангистро, на турски Ченгел), разположено в северните ѝ поли.[6]
Туризъм
[редактиране | редактиране на кода]Изкачването до върха може да стане от 820 m, пътя Крушево (Ахладохори) (500 m) - Сенгелово (300 m) за около час и половина.[1]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Гледка към Крушовското поле от Сенгелска планина. -
Гледка към връх Рамян и седловината Кали.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сенгелска планина - планината, която (почти) винаги подминаваме (фотопис) Архив на оригинала от 2020-06-20 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 361. (на гръцки)
- ↑ а б Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 14.
- ↑ Топографска карта лист Petrič-785 серия "ТК100" 1:100,000 на Vojnogeografski institut, JNA, 1987
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 210.
- ↑ Дървинговъ, П. Пиринъ и борбата въ неговитѣ недра. София, К. Чинкова печатница и словолитня, 1904. с. 23.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 192.
| |||||||
