Гранит
- Вижте пояснителната страница за други значения на Гранит.
Гранитът е една от най-разпространените магмени скали в природата.[1] Той съставлява около 95% от обема на всички интрузивни скали в континенталния тип земна кора. Съдържа кварц, ортоклаз, биотит и други минерали. Гранитът е от твърдите скали поради високото си съдържание на кварц (твърдост 7 по скалата на Моос) и фелдшпат (6 по Моос), но има относително по-малка плътност (2.75 g/cm3) в сравнение с другите интрузивни скали. Освен това има ниско водопоглъщане и висока устойчивост на студ. Ето защо е подходящ за вътрешно и външно обзавеждане, за направа и облицовки на стени, подове, стълби, колони и други.
Физични свойства
[редактиране | редактиране на кода]Средната плътност на гранита е между 2,65 и 2,75 g/cm3,[2] устойчивост на натиск над 200 MPa и вискозитет при стандартни температура и налягане от 3 – 6·1020 Pa·s.[3]
Температурата на топене на сухия гранит при стандартно налягане е 1215 – 1260 °C.[4] Тя спада значително при наличието на вода.[5]
Като цяло, гранитът има лоша първична проницаемост, но добра вторична проницаемост през цепнатини и фрактури, ако присъстват такива.
Химичен състав
[редактиране | редактиране на кода]Осреднен химичен състав на гранита, основаващ се на 2485 анализа:[6]
SiO2 | 72,0 % |
Al2O3 | 14,42% |
K2O | 4,12% |
Na2O | 3,69% |
CaO | 1,82% |
FeO | 1,68% |
Fe2O3 | 1,22% |
MgO | 0,71% |
TiO2 | 0,30% |
P2O5 | 0,12% |
MnO | 0,05% |
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Гранитните скали са широко разпространени сред континенталната кора.[7] Голяма част от тях са образувани през докамбрий. Гранитът е най-разпространеният скален фундамент, лежащ под относително тънката седиментна облицовка на континентите. Често, гранитът се среща под формата на малки, под 100 km2 щокове и батолити, които обикновено се появяват във връзка с орогенезата на планински вериги.
Естествено излъчване
[редактиране | редактиране на кода]Както повечето естествени скали, гранитът е източник на радиация. Калий-40 е радиоактивен изотоп със слабо излъчване и съставна част на алкалния фелдшпат, който е широко разпространен елемент в гранитните скали. Някои гранити съдържат около 10 – 20 ppm (части на милион) уран. За сравнение, по-мафичните скали (например габро и диорит) съдържат около 1 – 5 ppm уран. Освен това всички гранити съдържат известно количество торий.[8]
Промишленост
[редактиране | редактиране на кода]Гранитната и мраморната промишлености са едни от най-старите промишлености в света, датиращи още от Древен Египет.[9] В днешно време, сред най-големите износители на гранит в света са: Китай, Индия, Италия, Бразилия, Канада, Германия, Швеция, Испания и САЩ.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ibl.bas.bg
- ↑ Rock Types and Specific Gravities // Архивиран от оригинала на 2017-08-31. Посетен на 27 август 2017.
- ↑ Kumagai, Naoichi. Long-term Creep of Rocks: Results with Large Specimens Obtained in about 20 Years and Those with Small Specimens in about 3 Years // Journal of the Society of Materials Science (Japan) 27 (293). 1978. DOI:10.2472/jsms.27.155. с. 157 – 161.
- ↑ Larsen, Esper S. The temperatures of magmas // American Mineralogist 14. 1929. с. 81 – 94.
- ↑ Holland, Tim. Calculation of phase relations involving haplogranitic melts using an internally consistent thermodynamic dataset // Journal of Petrology 42 (4). 2001. DOI:10.1093/petrology/42.4.673. с. 673 – 683.
- ↑ Blatt and Tracy 1996, p.66
- ↑ Singh, G. Earth Science Today. Discovery Publishing House, 2009. ISBN 9788183564380.
- ↑ Hubbert, M. King (March 8, 1956) Nuclear Energy and the Fossil Fuels. American Petroleum Institute Conference. Energy Bulletin.
- ↑ Nelson L. Nemerow. Environmental Engineering: Environmental Health and Safety for Municipal Infrastructure, Land Use and Planning, and Industry. John Wiley & Sons, 27 януари 2009. ISBN 978-0-470-08305-5. с. 40.
- ↑ Parmodh Alexander. A Handbook of Minerals, Crystals, Rocks and Ores. New India Publishing, 15 януари 2009. ISBN 978-81-907237-8-7. с. 585.