Пясъчник
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пясъчник.
Пясъчникът е споена седиментна скала, съставена от зърва пясък, циментирани от глинести, карбонатни, силициеви или други материали. Образувана от материали, получени при физическото разрушаване на други скали.[1] Разрушеният или отмитият материал се отлага в друга среда, където с времето протича повторното му спояване. Големината на зърната му е от 0,1 mm до 5 mm. Според преобладаващия размер на зърната, пясъчникът бива: финозърнест: 0,1 – 1 mm, среднозърнест: 1 – 2,5 mm и едрозърнест: 2,5 – 5 mm. В зависимост от минералния си състав пясъчника се дели на моно- и полиминерални кварцови, аркозови и грауваки. Плътността на пясъчника варира от 2250 до 2670 kg/m³, пористостта 0,69 – 6,7%, водопоглъщане 0,63 – 6,0%. Най-високи физикомеханични свойства имат пясъчниците със силициево и карбонатно циментиращо вещество, а най-малки – с глинести вещества. Огнеупорността на пясъчника също е различна, най-високата (до 1700°С) е характерна за чистите кварцови пясъчници със силициева циментация.[2]
В строителството пясъчникът се използва в качеството си на облицовъчен материал, в бита, натрошен пясъчник (чакъл) с различно предназначение (в пътното строителство и като пълнител на бетон). Кварцовият пясъчник със съдържание на силициев двуокис (SiO2) над 95% се използва за производство на огнеупорни тухли за изграждане на металургични пещи, в качеството си на флюс при топенето на мед и никел, за производство на стъкло и др.[2]