Направо към съдържанието

Сминица

Сминица
Μενοίκιο
Поглед към планината от Алиботуш. Отзад вляво в далечината – масивът на Кушница планина
Поглед към планината от Алиботуш. Отзад вляво в далечината – масивът на Кушница планина
41.1522° с. ш. 23.7442° и. д.
Местоположение на картата на Сярско
Общи данни
Местоположение Гърция
Най-висок връхКарагьоз гьол
Надм. височина1963 m
Сминица в Общомедия

Сминица, Смилица, Смила, Змийница, Серски Боздаг или Малък Боздаг (на гръцки: Μενοίκιο, Меникио, катаревуса: Μενίκιον, Меникион, стари форми: Μποζ Όρος, Μενοίκιον Όρος, както и Μπουζ Νταγ и Μπόζ Ντάγ за северния дял) е планина в северната част на Гърция. Планината е разположена в Егейска Македония и по нея минава границата между демите Сяр и Просечен.[1][2][3]

Високите части на Сминица в района на връх Карагьоз гьол

Според Йордан Н. Иванов името Сминица произхожда от името на растението смин, (Helichrysum arenarium) и топонимична наставка. Формата Смила според него не е известна в местните говори.[4] Петър Коледаров нарича връзка на името със смолените,[5] но според Иванов това е неоснователно.[4] Обликът Змийница се среща във Веркович,[6] Кънчов и във всички карти и изследвания. Той е продукт на народна етимология и се свързва със змия.[4]

Най-високият ѝ връх е Карагьоз гьол - 1963 m.[1] Традиционното, старо име на върха е Карагьоз гьол по името на едноименната местност под върха. Произлиза от Karagöz, черноок, вид риба и göl, блато, езеро.[7] Гръцкото име на върха Мавромата (Μαυρομμάτα) е превод на турското - черни очи. По време на българското управление в Сярско през 40-те години на XX век, върхът е преименуван на Варовитец. Името произхожда от прилагателното варовит от вар, както в околните села наричат камъка бигор и топонимична наставка -ец.[8]

Според гръцки сведения името Меникио е средновековно - Όρος Μενοικεύς или Όρος του Μενοικέως.[1]

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Планинският комплекс е разположен в източната част на Сярско, североизточно от едноименния град Сяр (Серес), на границата с Драмско. Разпростира се на югоизток от планината Шарлия (Врондос, Ляля), от която е разделена от проход на 1000 m, откъдето започват противоположните потоци Карвунорема и Дяволската река (Дяволо рема).[1] Според Йордан Н. Иванов границата между Шарлия (Черна гора) и Сминица е на седловината Узунджата (Узунджето) на юг от Бабина гора, откъдето на североизток тръгва Узундере, на югозапад притокът на Бродската река Углис.[9] Отделен е от планинския масив Щудер (Агиос Павлос) от Калапотския проход (860 m) и долината на река Панега (Ангитис). Състои се от три основни дяла: северен Карагьоз гьол или Боздаг, централен Копаница (Поликорфос) и южен Сминица, който дава името на цялата планина.[1]

Почти цялата планина е изградена от шисти[1] и мрамори.[10][1] В ниските части има песъчливи терциерни наслаги и наносни конуси. [10] Характерни за планината са множеството долини и оврази, които съществуват на голяма надморска височина в централния му дял.

Планината над 1200-1400 m надморска височина е обезлесена, гола и представлява една от най-пустинните планини на Балканския полуостров. Планината с обширната си дъбова гора е част от мрежата от защитени територии Натура 2000 (1260004) и е определена като орнитологично важно място (019). Също така и долината на Дяволската река, в която е Серският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е част от Натура 2000 (1260009).[1]

Име Име Височина Местоположение и бележки
Карагьоз гьол, Боздаг Μαυρομάτα, Καραγκιόζ Γκιολ, Μποζ Νταγ 1963 m[1] в централната част
Скордим Απότομο, Σκόρδιμ, Σκόρδιουμ 1762 m[1]
Аргач Αργάτς 1381 m[1] гола чука С от Клепушна[11]
Юрта Αυγό, Γούρτα, Γιούρτα 1064 m[1]
Желяно Γαρούφα, Ζελιάνο 1212 m[1]
Γερακοβούνι 1740 m[1]
Долен Орманджик Δασάκι, Κάτω Ορμαντζίκ 1500 m - 1400 m[1]
Διαβατό 1080 m[1]
Дорт Бургас или Беш Таш Δύσβατο, Ντορτ Μπουργκάς 1840 m[1]
Синделик Θαμνοτόπι, Συντελίκ, Σίντελικ 1952 m[1]
Сойка Θολή Κορυφή, Σόϊκα [1] 1068 m[12]
Камбер Καμπέρα, Καμπέρ 1400 m - 1300 m[12]
Стефан Κόκκινη Πέτρα, Στεφάνι 1371 m[12]
Бунаник Κοκολίτσι, Μπουνάνικ 1067 m[12]
Κοριτσάμπελι 1210 m[12]
Добро поле[13] Κορυφή Καλλιπόλεως, Ντοπροπόλ 1203 m[12] връх ЮЗ от Карлъково и С от пасището Добро поле[13]
Кула Κούλα, Καλούν Παπρά 1678 m[12]
Κούσκουρας 1624 m[12]
Керезгери Κρανιά, Κερέζγερη 1100 m[12]
Голомбар, Голумбар, Гулумбар[14] Κρατητήριο, Γκολαμπάρο, Γκόλα Μπάρο 1097 m[12] името е с архиаичен произход, производно от голъѫбъ, гълъб и късна наставка -арь; народна етимология свързва името с голо бърдо, но хребетът не е бърдо, а планинска верига, чиято най-висока част е била обрасла с вековна букова гора[14]
Кривидол Κρίβιδο 1107 m[12]
Тулумбар Κυδωνιές, Τουλουμπάρι 1238 m[12]
Суджа Λόφος, Σουτζά Λόφος 1129 m[12]
Μαγγάνι 1300 m - 1200 m[12]
Μαντήλι, Κάρπα 1903 m[12]
Карамандра Μαύρη Στάνη, Καραμάνδρα 1607 m[12]
Курусу Μαυροκέφαλος, Κουρουσού 1045 m[12]
Буланък Бара[15] Μαυροκορφή, Μπουλανίκ Μπάρα, Μπάρα 1128 m[12] мочурлива местност и връх ЮЗ от Мъклен;[15] името идва от турското bulanık, мътен[16]
Черна поляна Μαυροπουλιάνα 1280 m - 1100 m[12]
Бабина гора Μεγάλη Κορυφή, Μπαμπίνα, Γκόρα Μπάμπινα, Μπάμπινα Γκόρα 1299 m[12] дълъг хребет Ю от Горно Броди[17]
Μενοίκιο 1454 m[12]
Ортабаир Μεσοκορφή, Ορτά Μπαΐρ 1000 m[12] името е от турското orta, среден,[18] гръцкото име има същото значение
Аргатлар Ξέφαντο, Αργατλάρ 1455 m[12]
Οξυά, Άγιος Δημήτριος 1342 m[12]
Аяз Παπά Σωληνάρι, Αγιάζ Λόφος 1225 m[12]
Беш Таш Πεντάπετρο, Μπες Τας 1820 m[12]
Πλατύκορφο 1146 m[12]
Копаница Πολύκορφο, Μούχλιανη, Κοπάνιτσα 1256 m[12]
Торбица, Турбица,[12] Торбища[3] Ποτίστρα, Τορπίτσα/Τουρπίτσα 1200 m[12] З от Ресилово (Харитомени) и ЮЗ от Карлъково (Микрополи)[3]
Каин бунар Πουρνάρια, Καΐν Μπουνάρ 1080 m - 1000 m[12]
Каин Προφήτης Ηλίας, Καΐν Λόφος 1261 m[12] З от Ресилово (Харитомени) и ЮЗ от Карлъково (Микрополи)[3]
Сиври Σιβρί Λόφος 1100 m[12]
Славополяна Σλαβοπουλάκια 1010 m[12]
Спанакли Σπανακοκορυφή, Σπανακλή 1567 m[12]
Σταχτιές Πέτρες 1440 m - 1300 m[12]
Пилафтепе Στρογγυλό, Πιλάφ Τεπέ 1023 m[12] С от Клепушна[2]
Στρογγυλοβούνι 1180 m[12]
Таушантепе Ταουσάν, Ταουσάκ Λόφος/Τεπέ 1340 m[12] СЗ от Карлъково[19]
Поляна Τρίκορφο, Πολιάνα 1000 m[12]
Сари Татарак Φαλακρό, Σαρή Ταταράκ 1080 m[12]
Ялъм[20] Φλόγα, Τσαλούμι, Γιαλούμι 1313 m[12] С от Клепушна[2]
Хартовица Χαρτοβίτσα 1000 m - 900 m[12]
Χελώνα 680 m[12]
Αετόβραχος 700 m[12]
Ташлък Αμπέλια, Τασλίκ 518 m[12] И над едноименния пролом Ташлък[2]
Βραχώδες, Κάσσι 980 m[12]
Балбаир Βυθός, Μπαλ Μπαΐρ 980 m - 900 m[12]
Камила Γκαμήλα, Γερμανικό 921 m[12] голо бърдо до Ктиторовата пещера при Лакос[21]
Шейтантепе Διάβολος, Σαϊτάν Λόφος/Τεπέ, Σατάν Λόφος 773 m[12]
Каратепе Δρυότοπος, Καρά Λόφος 822 m[12]
Επίμηκες 740 m - 600 m[12]
Зъхна Ζίχνα 655 m[12]
Кючюккуле Καστράκι, Κιουτσούκ Κουλέ 740 m[12]
Бююккуле Κάστρο, Μπουγιούκ Κουλέ 800 m[12]
Ярец[20] Κατσικάκι 920 m[12] С от Клепушна[2]
Корита Κορίτα 905 m[12]
Κορυφή 607 m[12]
Кучкари Κουτσικάρι 851 m[12]
Градище Κτισμένο, Γκραντίσνος 929 m[12] на 1,5 km З от Скрижово[2]
Магила Μαγίλα 900 m[12]
Μακρύβραχος, Βαρτόλ, Κουμάντσε m[12]
Въртол, Въртоля, Куманце Μακρύβραχος, Βαρτόλ, Κουμάντσε 805 m[12] ниви и извор З от Криводол, на синора с Горенци;[22] името Въртоль, Въртоля, обозначава пропаст и е близко по значение с въртоп;[23] името Куманци насочва към кумани, свързвани с гагаузите в селото[22]
Караорман Μεγάλο Δάσος, Καρά Ορμάν 848 m[12]
Черешова Μύτες, Τσερίσοβα 963 m[12]
Липова Μύτη, Λίποβα 900 m - 800 m[12]
Чаталка Πέταλο, Τσατάλκα 960 m - 949 m[12]
Σαμαρούδι 820 m[12]
Гумища Στρογγυλό, Γκούμιστα 700 m[12]
Тумби Τούμπες 780 m[12]
Чардак Τσαρδάκι 680 m[12]
Чукла, Чуклата[24] Τσούκλα 736 m[12] чука ЮИ от Клепушна, името прозлиза от чука с епентеза на л[24]
Чукла, Буха Τσούκλα, Μπούχα 707 m[12] чука ЮИ от Криводол,[25] името прозлиза от чука с епентеза на л[24]
Чукла Τσούκλα 483 m[25] чука З от Грачен,[25] името прозлиза от чука с епентеза на л[24]
Равика Ύψωμα Αβραμίδη, Ραβίκα 761 m[12]

Изкачването до върха може да стане от селището Карлъково (Микрополи, 300 m), като се мине покрай два заслона (8+8 места за спане) на 820 m, през платото Света Богородица Кастаниотиса на 1070 m, през горската служба в местността Авхенас за около 4-5 часа. Изкачването може да стане и от Серския манастир (300 m) за около 4 часа.[12]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 422. (на гръцки)
  2. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. а б в г Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  4. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 195.
  5. Коледаров, Петър. Народностният състав на Драмско до края на XIX в. // Известия на Института за история Χ. София, Българска академия на науките, 1962. с. 153.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 53. (на руски)
  7. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 107, 135.
  8. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 88.
  9. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 200.
  10. а б Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 14.
  11. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 70.
  12. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 423. (на гръцки)
  13. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 114.
  14. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 99.
  15. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 84.
  16. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 83.
  17. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.
  18. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 167.
  19. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 203.
  20. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
  21. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 133.
  22. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 146.
  23. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 94.
  24. а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 720.
  25. а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.