Горенци (дем Просечен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Горенци.
| Горенци Καλή Βρύση | |
| — село — | |
 Горенци с църквата „Свети Николай“ | |
  Горенци  Горенци  Горенци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Просечен |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 270 m |
| Население | 555 души (2021 г.) |
| Демоним | горенчани |
Го̀ренци или Го̀ренце (на гръцки: Καλή Βρύση, Кали Вриси, до 1927 Γκόρνιτσα, Горница[1]) е село в Гърция, дем Просечен. Населението му е 1065 души (2001). На около 2,5 km северно от селото се намира Храмът на Дионис.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в източните склонове на Сминица, на 9 km западно от Просечен.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от местното име *Гора. Жителското име е го̀ренча̀нин, го̀ренча̀нка, го̀ренча̀не.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Горенци е чисто българско село в Зъхненска каза на Османската империя.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Горница (Gornitsa) е посочено като село със 148 домакинства и 490 жители българи.[4] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Горница като село със 140 български къщи.[5]
В 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Горенце, село на ЮИ от Зиляхово 4 часа; път ту равен, ту стръмен. Разположено на една полянка под върха Беслен, клон на Боздаг. Занятието на жителите е земеделие. От произведенията най-много се обработва тютюн. В селото църква „Св. Марина“, а извън „Св. Никола“, и двете гръцки. Училище няма.[6] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горенци живеят 950 българи.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Gorentzi) има 480 българи екзархисти и 720 българи патриаршисти гъркомани.[8] Според гръцката статистика, през 1913 година в Горенци (Γκόρνιτσα) живеят 771 души.[9]
На 6 юли 1906 година ВМОРО извършва три успоредни нападения – над гръцките центрове в Драма, Плевня и Горенци. Горенци е нападнато от четата на Тодор Паница, която обкръжава квартируващото в селото турско войсково отделение, убива четирима войници, а другите се затварят в казармата (дибоя). След това четата запалва три къщи на гъркомански първенци, съсича владишкия наместник поп Иконом, убива двамата му гавази, гръцки андарти и се оттегля.[10]
След Младотурската революция в 1909 година жителите на Горенци изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
| „ | Селото ни брои 80 къщи български и 60 гъркомански и има две черкви и едно училище. Гъркоманите, ползувайки се от произволите на стария режим, заграбиха черквите и училището и ги владеят и до днес. Тъй като днес е минало вече времето на произволите, молим да бъде разгледан тоя въпрос и да се вземат най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление. Кмет: Атанас, Аза: Атанас, Аза: Кръсто.[11] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Горенци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на войната Горенци е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. През 1916-1918 година е под българско управление. В края на 1916 година българското училище в Горенци е възстановено.[13] Данни от март 1918 година сочат 1040 жители и 102 къщи.[14]
Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени 51 семейства гърци бежанци с 211 души.[2] В 1927 година името на селото е сменено на Кали Вриси. Според преброяването от 1928 година Горенци е смесено местно-бежанско село с 51 бежански семейства и 180 души.[15]
След Втората световна война голяма част от останалото българско население бяга в България.[2] От 60-те години започва масово изселване към големите градове.[16]
Населението произвежда много тютюн, жито и други земеделски култури, като е развито частично и скотовъдството.[17]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Джаханас[18] | Δαρτσεανάκ | Карперон | Καρπερόν[19] | местност СЗ от Горенци[18] |
| Хаджи чешме[18] | Χατζῆ Τσεσμὲ | Криовриси | Κρυόβρυση[19] | местност И от Горенци[18] |
| Чаталка[18] | Τσατάλκα | Петалон | Πέταλον[19] | връх в Сминица (946,6 m) З от Горенци[18] |
| Пряслап[18] | Πράσλακ | Ликотопос | Λυκότοπος[19] | местност СЗ от Горенци[18] |
| Пилаф тепе[18] | Πιλάφ Τεπέ | Хелона | Χελώνα[19] | купообразен[20] връх в Сминица (1023 m) З от Горенци[18] |
| Чирпан | Τσιρπὰν | Алепорема | ᾿Αλεπόρρεμα[19] | река |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 771[2] | 874[2] | 1204[2] | 1678[2] | 1318[2] | 1508[2] | 1084[2] | 1109[2] | 832[2] | 1065 | 705 | 555 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Горенци
Атанас Димитров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[21]- Атанас Христов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[21]
- Митруш Марков, заедно със сина си Васил ръководи Горенския комитет на ВМОРО, погребват убития войвода Христо Манов.
Икономос Папайоану (Οικονόμος Παπαϊωάννου), гръцки духовник и агент от трети ред на гръцката пропаганда[22]- Иван Марчов (Йоанис Мардзиос), гръцки андартски капитан
- Коста Атанасов Мингов (1906 – 1943), български комунистически деец
- Починали в Горенци
- Герман Михаилидис (? – 1896), драмски митрополит
- Мирчо Кипрев (1880 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
- Христо Манов (1878 – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
- Други
- Хрисостом Вулцос (1927 – 1986), гръцки духовник
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((el)) Горенци на сайта на Дем Просечен Архив на оригинала от 2007-06-09 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 151. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 101.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144-145.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 2.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
- ↑ Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 195.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 528.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
- ↑ Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 153.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 151-152. (на македонска литературна норма)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 152. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 173.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 212.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 25. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||
