Голям Семендрик
| Голям Семендрик Μεγαλόκαμπος | |
| — село — | |
  Голям Семендрик  Голям Семендрик  Голям Семендрик | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Просечен |
| Географска област | Драмско поле |
| Надм. височина | 70 m |
| Население | 228 души (2021 г.) |
Голям Семендрик (срещат се и формите Севендрик, Сивиндрик, на гръцки: Μεγαλόκαμπος, Мегалокамбос, до 1927 година Μεγάλο Σιβιντρίκ, Мегало Сивиндрик[1]) е село в Гърция, дем Просечен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 70 m надморска височина в Драмското поле, източно от град Сяр (Серес) и югозападно от Драма.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името Семендрик е турски изговор на името Самотраки.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Голям Семендрик е чифлик в Драмска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сивендрикъ (Селенджикъ) има 90 жители, от които 40 българи и 50 цигани.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Не се споменава в преброяванията от 1913 и 1920 година.[2] През 1916-1918 година е под българско управление.
Селото е обновено в 1923-1924 година, когато в него са заселени 144 бежански семейства.[2] В 1927 година името на селото е променено на Мегалокамбос. Според преброяването от 1928 година Голям Семендрик е изцяло бежанско село със 144 бежански семейства с 527 души[5] или 537 души.[2]
Селото е богато, тъй като има плодородно землище. Населението произвежда много памук, жито, фуражни и други земеделски култури, като се занимава и с краварство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чифлик[6] | Τσιφλίκι | Идиоктита | Ιδιόκτητα[7] | местност И от Голям Семендрик[6] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 537[2] | 756[2] | 740[2] | 675[2] | 486[2] | 478[2] | 474[2] | 427 | 309 | 228 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 151. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 192.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 199.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||
