Ресилово (дем Просечен)
Тази статия е за селото в Драмско. За селото в България вижте Ресилово. За селото във Воденско вижте Русилово.
| Ресилово Χαριτωμένη | |
| — село — | |
  Ресилово  Ресилово  Ресилово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Просечен |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 300 m |
| Население | 246 души (2021 г.) |
Ресѝлово (на гръцки: Χαριτωμένη, Харитомени, до 1927 година Ρεσίλοβο, Ресилово[1]) е село в Гърция, дем Просечен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 300 m надморска височина[2] в Драмското поле в източното подножието на Сминица, южно от Карлъково (Микрополи).
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е по личното име *Ресил от личното име Ресо и -ил, развито от реса, myriophillum spicatum, сравнимо например с местното име Брезиловец от бреза, личното име Кацилов от каца и подобни. Сравними са селищните имена Русилово, Воденско, и Ресилово, Дупнишко.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659 – 1660 година селото е отбелязано като Ресилова, с 57 джизие ханета (домакинства).[4]
През XX век Ресилово е село, числящо се към Зъхненската каза на Серския санджак. Църквата „Свети Георги“ е от 1847 година.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Расилова (Rassilova) е показано като село със 137 домакинства и 180 жители мюсюлмани и 200 българи.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Ресилова като село с 43 български къщи.[7] В 1893 година Атанас Шопов пише че в Русилово „говоримият език на българите е турският“.[8] Според Георги Стрезов към 1891 Росилово е гръцко село.[9]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Росилово има 350 жители турци мюсюлмани и 500 турци християни.[10]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Русилово (Roussilovo) има 240 гагаузи.[11]
Според Йордан Н. Иванов Ресилово е било населено от гагаузи и малко българи.[3]
По време на Балканската война един човек от Ресилово се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 1916 – 1918 година е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 193 жители и 49 къщи.[13]
В 1923 година мюсюлманските му жители по силата на Лозанския договор са изселени в Турция и на тяхно място са заселени 191 семейства с 540 души гърци бежанци от Турция.[2] Според преброяването от 1928 година селото е смесено със 121 бежански семейства и 496 души.[14] В 1927 година името на селото е сменено на Харитомени.[2]
През 60-те години започва усилена миграция към големите градове.[2]
Населението произвежда тютюн, жито и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име[15] | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бахчелик[16] | Μπαξελίκι | Кипи | Κήποι | местност на С от Ресилово[16] |
| Беляна[16] | Μπελιάνα | Аспротопос | Άσπρότοπος | местност на СИ от Ресилово[16] |
| Орта баир | Όρτά Μπαΐρ | Месокорифи | Μεσοκορυφή | връх на Ю от Ресилово[16] |
| Бат баир[16] | Μπάτ Μπαΐρ | Витос | Βυθός | връх на Ю от Ресилово[16] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 667[2] | 663[2] | 799[2] | 1181[2] | 964[2] | 1030[2] | 605[2] | 561[2] | 394[2] | 607 | 291 | 246 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ресилово
Васил Ичов Чоманов (1877 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружива, загинал в Междусъюзническата война на 10 юли 1913 година при Царево село[17]- Димитър Ресиловски, български революционер, четник при Филип войвода
- Иван Самарджиев, български революционер, четник при Филип войвода
- Петър Белювски, български революционер, четник при Филип войвода
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Πανδέκτης - Μετονομασίες
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 191. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 183.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
- ↑ Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 16 ноември 2014.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144 – 145.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 71.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202 – 203. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 800 и 875.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 21. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 800.
| ||||||||||||||||||||||||
