Терциер
Облик
Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
---|---|---|---|
Фанерозой | |||
Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
Неоген | 23,03 | ||
Палеоген | 65,5 | ||
Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
Юра | 199,6 | ||
Триас | 251 | ||
Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
Карбон | 359,2 | ||
Девон | 416 | ||
Силур | 443,7 | ||
Ордовик | 488,3 | ||
Камбрий | 542 | ||
Протерозой | |||
Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
Криоген | 850 | ||
Тоний | 1 000 | ||
Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
Ектасий | 1 400 | ||
Калимий | 1 600 | ||
Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
Орозирий | 2 050 | ||
Рясий | 2 300 | ||
Сидерий | 2 500 | ||
Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
Еоархай |
4 000 | ||
Хадей |
4 540 |
Терциер е остарялото название на геологическия интервал от историята на Земята, който включва промеждутъка от измирането на динозаврите (преди около 65 милиона години) до началото на последния ледников период (преди около 1,8 милиона години). За първи път терминът е предложен през 1759 година, а през 1828 година е направено по-детайлно разделение и в терциера са включени 4 епохи. Това деление обаче се оказва приложимо само за този регион и неприложимо за други места по света. По днешната терминология терциерът се състои от палеоген и неоген. Към 1996 г. в България са били известни 10 терциерни находища на фосилни птици.[1]
Тази статия, свързана с геология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Boev, Z. 1996. Tertiary Avian Localities of Bulgaria. – In: Mlikovsky, J. (ed.) Tertiary avian localities of Europe. Acta universitatis Carolinae Geologica. Univerzita Karlova. Praha, 39 (1995): 541-545.