Перм (период)

Вижте пояснителната страница за други значения на Перм.

---

Перм (период) преди 299–299 милиона години ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
Средно атмосферно съдържание на O2 през периода	ca. 23 Vol % (115 % от съвр. ниво)
Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода	ca. 900 ppm (3 пъти прединдустриалното ниво)
Средната температура на повърхността през периода	ca. 16 °C (2 °C над съвр. ниво)
Морско равнище (над съвременното)	Относително постоянно 60 m през ранен перм; пада през среден перм до постоянно ниво -20 m през късен перм.

Еон	Ера Продължителност	Период	Начало в млн. г.
Фанерозой
	Неозой 65,5 млн. г.	Кватернер	2,588
		Неоген	23,03
		Палеоген	65,5
	Мезозой 185,5 млн. г.	Креда	145,5
		Юра	199,6
		Триас	251
	Палеозой 291 млн. г.	Перм	299
		Карбон	359,2
		Девон	416
		Силур	443,7
		Ордовик	488,3
		Камбрий	542
Протерозой
	Неопротерозой 458 млн. г.	Едиакарий	630
		Криоген	850
		Тоний	1 000
	Мезопротерозой 600 млн. г.	Стений	1 200
		Ектасий	1 400
		Калимий	1 600
	Палеопротерозой 900 млн. г.	Статерий	1 800
		Орозирий	2 050
		Рясий	2 300
		Сидерий	2 500
Архай	Неоархай 300 млн. г.		2 800
	Мезоархай 400 млн. г.		3 200
	Палеоархай 400 млн. г.		3 600
	Еоархай		4 000
Хадей			4 540

Перм е геоложки период, последният шести от палеозойската ера. Предшестван е от карбон и последван от триаса и продължава от 299 ± 0,8 до 251 ± 0,4 млн. години. За първи път пермският период е обособен през 1841 г. от английският геолог Родерик Мърчисън в Урал и в Изтоноевропейската равнина, като дотогава пермските наслаги са описвани от множество геолози под различни наименования. След това за изследването и изучаването на периода са допринесли геолозите: в Русия – Владимир Амалицки (1860 – 1917), Николай Головкински (1834 – 1897), Александър Карпински (1846 – 1936), Николай Герасимов (1898 – 1952), Михаил Залески (1877 – 1946); в Германия – Вилхелм Вааген (1841 – 1900), Фриц Фрех (1861 – 1917); в САЩ – Амадеус Грабау (1870 – 1946), Карл Данбар (1891 – 1979), Чарлз Шухерт (1858 – 1942); в Австрия – Карл Динер (1862 – 1928) и др.

Периодизация

Все още в стратиграфията на пермския период няма единна световна общоприета схема и в различните страни са приети различни подразделения. Във всички стратиграфски схеми периодът се поделя на два или три главни отдела. В България е възприета подялбата на три отдела: долен, среден и горен. Долният отдел се състои от четири етажа – аселий, сакмарий, артиний и кунгурий, средният – от три етажа – роадий, уордий и капитаний, а горният – от два етажа – вучиапингий и чангсингий.

Период	Система	Етаж	млн. год.
Триас	Долен триас	Индий	младши
Перм	Лопингий	Чангсингий	252.2–254.1
		Вучиапингий	254.1–259.8
	Гваделупий	Капитаний	259.8–265.1
		Уордий	265.1–268.8
		Роадий	268.8–272.3
	Сизуралий	Кунгурий	272.3–283.5
		артинский	283.5–290.1
		Сакмарий	290.1–295.0
		Аселий	295.0–298.9
Карбон	Пенсилваний	Гжелий	старши

Обща характеристика

Пермският период се характеризира с интензивни тектонски движения, свързани с последните фази на херцинския нагъвателен процес, завършващ късния палеозойски етап в развитието на земната кора. С особена сила тези движения се проявяват в гтеосинклиналните области: Урало-Тяншанската в Средна Азия, Херцинската в Западна Европа и Апалачката в Северна Америка, където възникват високи планински системи. Обширни пространства от платформените области, през 2-та половина на перма, са подложени на издигане, съпроводено с отдръпване на моретата. Пермската регресия е една от най-големите в геоложката история на Земята и е превърнала обширните морета, съществували в началото на периода, в изолирани и разпръснати затворени и полузатворени водни басейни, солеността на които съществено се е отличавала от нормалната океанска. Към края на перма в големи части от платформените области са преобладавали континентални условия. морски режим се е съхранил само в някои геосинклинални области (Тетис, Верхоянск) и в подвижните платформени участъци. Периода се характеризира с интензивна подводна и наземна вулканична дейност. Широко разпространение имала и дълбочинната форма на магматизъм (интрузии).

Климатът през периода се характеризирал с рязко изразена зоналност и повишена сухота. По това време отчетливо се обособява пояс с влажен тропичен климат, в пределите на който се разполага обширния океан Тетис. На север от него се намирал пояс с горещ и сух климат, който съответства на широкото разпространение на соленоносни и червеноцветни фосили. Още по̀ на север се е разполагал умерен пояс със значителна влажност и интензивни въглищни наслоявания. Южният умерен пояс се фиксира от въгленосните наслаги в континента Гондвана. Отчетливо се обособяват и приполярни области. Началото на перма се характеризира с континентално заледяване в Южното полукълбо, продължение на къснокредното (гондванско) заледяване. В северните приполярни области признаците на раннопермското заледяване не са установени. Възможно е тук да се се натрупали ледниково-морски наслаги. Значително захлаждане на климата протича също и през средния перм. За континенталните пермски наслаги са характерни широкото развитие на червеноцветните кластични формации. Значително разпространение имат и сивоцветните кластични и въгленосни наслаги. През долния перм в южните континенти се наслояват ледникови седименти (тилити). Много характерна за перма е соленоносната лагунна формация. Наслагите в епиконтиненталните пермски морета са представени от карбонатни формации – разнообразни варовици, в т.ч. и рифогенни. С геосинклиналните морета са свързани образуваните теригенно-кластични, кластично-карбонатни и силициево-кластично-вулканогенни формации.

Органичен свят

Растителност

Пермският период се характеризира с усилване на ролята на сухоземните растения и животни, което е обусловено от увеличаването на площта на сушата. През цялото протежение на периода става измиране на редица групи от палеозойски животни и растения и появата на нови, достигнали своя разцвет през мезозоя. Характерната растителност през перма отразява засилването на диференциацията и аридизацията на климата. Някои от по-рано широко разпространени групи растения измират. Това се отнася преди всичко за дървовидните плауновидни, от които през перма се съхраняват само сигилариите и немного други растения. Продължава разцвета на членестостеблените – каламити (измрели към края на периода), сфенофили (клинолистни) и др. Многочислени и разнообразни били папратите и папратоподобните птеридосперми. Засилва се ролята на голосеменните растения. Широко били разпространени кордаитите, измрели в края на периода. Първи по значение стават иглолистните (Wilchiaq Ulimannia и др.). Появяват се цикадофити и гинкофити. Съществена роля в растителната покривка играят мъховете. Бързият прогрес в развитието на голосеменните растения на места обуславя мезофитния облик на някои видове флора от втората половина на перма. Смяната на палеофитната флора с мезофитна завършва в различните части на земното кълбо по различно време. Богатството на сухоземната растителност е благоприятствало интензивното натрупване на въглищни пластове. В пермските морета били широко разпространени варовиковите зелени сифоникови водорасли, някои от които били рифообразуващи. Водораслите в сладководните и солени водоеми били представени от разнообразни харофити.

Животински свят

Животинският свят през пермския период е богат и многообразен. В моретата най-многочислени и разнообразни били фораминиферите, особено фузулинидите, достигнали своя разцвет в края на периода. Безгръбначните били представени главно от четирилъчевни корали (ругози), измрели в края на периода. Широко разпространение получават мидите, коремоногите и главоноги мекотели. Сред последните господствали амоноидеите, представени основно от гониатити, които също измират в края на периода. В средата на перма се появяват церетитите, достигнали своя разцвет през триаса. От ектопроктите най-разпространени били криптостоматите (скритоустни), често участващи в образуването на рифове. В моретата обитавали многочислени брахиоподи, като преобладавали продуктидите и спириферидите. от водните членестоноги най-добре известни са остракодите, населяващи морета, лагуни и пресноводни басейни. В моретата продължавали да съществуват няколко вида трилобити. На сушата обитавали насекоми. от иглокожите най-широко разпространени били морските лилии, а от водните гръбначни – хрущялните акулоподобни риби, сред които особено интересен е хеликоприона, притежаващ своеобразна зъбна спирала. От костните риби през перма най-характерни били палеонисцидите. Сухоземните гръбначни (четириноги) били представени от земноводни и влечуги. от земноводните преобладавали стегоцефалите (бронеглави). Характерни били батрахозаврите (жабо-гущери), междинна група между земноводните и влечугите. В края на перма по-голямата част от стегоцефалите измират и значително количество и разнообразие получават влечугите. Заедно с примитивните представители от този клас – котилозаврите – широко разпространение получават зверообразните влечуги.

През ранния перм най-едри и развити влечуги били синапсидите. На гърба те имали кожни образувания, подобни на високи платна, които вероятно служели за регулиране на телесната температура. Такива синапсиди например са едафозавърът и диметродонът, последният от които бил месояден. По-късно през перма от синапсидите еволюира друга група влечуги – терапсиди. Крайниците им вече не били разположени странично на тялото, а от долната му страна, и станали по-дълги. Типичен пример за терапсидно влечуго е мосхопса. Той бил дълъг 5 метра и имал голямо бъчвообразно тяло. През перма се появили и цинодонтите. Те били малки, подобни на днешните порове. Отличавали се от останалите влечуги, защото тялото им било покрито с люспи. Именно от тях през триаския период еволюирали първите бозайници. Краят на периода е белязан от най-голямото в историята на Земята масово измиране – масовото измиране перм – триас. При него изчезват 96% от морските обитатели (виж Масово измиране перм – триас).

Биогеографско райониране

Рязката диференциация на климата и разпокъсаността на водните басейни способствали за развитието на типична флора и фауна, на основата на която могат да бъдат обособени биогеографски области и провинции. Според разпределението на пермската флора се различават следните флористични области: Евроамериканска (Европа и Северна Америка), със съответния ариден тропичен климат; Катазиатска (Югоизточна Азия), характеризираща се с влажен тропичен климат; Ангарска, или Тунгуска, с преобладаване на кордаитите и отговаряща на северния умерен пояс; Гондванска с голосеменни растения от групата на глосоптериевите, представляващи флората на южния умерен пояс. В морските басейни през перма се обособяват три зоогеографски области: Бореална (северна приполярна), Тетиска (тропическа средиземноморска) и Нотална (южна приполярна). Тропическата област се характеризира с най-богата и разнообразна фауна. В приполярните области отсъстват или са в малки количества фузулинидите и колониалните корали, а комплексите от раменоноги и амоноидеи са обединени.

Полезни изкопаеми

Пермските наслаги са богати на минерални суровини. Пермският етап на натрупване на въглища е един от най-големите в геоложката история на Земята. Главните въглищни басейни от този период са Печорски, Кузнецки, Минусински, Тунгуски, басейните в Западна Европа, Северна Америка, Китай, Индия и в някои страни от Южното полукълбо. Находища на пермски нефт и газ има във Волго-Уралската област, Печорската низина, Днепровско-Донецката падина, а най-големи са те в Северна Америка. Значителните запаси от каменни и калиеви соли са привързани към долнопермските (основно кунгурски) наслаги в Приуралието, Прикаспието, басейна на река Кама, Донецкия басейн. В Европа и Северна Америка солените залежи са предимно от горния перм. Във всички соленоносни басейни от пермския период са включени и големи запаси от гипс и анхидрит. С пермските утаечни скали са свързани и множеството от медните руди и фосфоритите. С интрузиите, пронизващи пермските наслаги в нагънатите области (в Урал, Казахстан и Тяншан) са свързани многочислените жилни и контактови рудни находища.