Пулево (дем Синтика)
Тази статия е за селото във Валовищко. За изселеното драмско село вижте Пулово. За селото в Ксантийско вижте Пулево (дем Мустафчово).
| Пулево Θερμοπηγή | |
| — село — | |
  Пулево  Пулево  Пулево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 134 m |
| Население | 197 души (2001) |
Пу̀лево, още Пу̀лово или Пу̀льово (на гръцки: Θερμοπηγή, Термопиги, до 1926 година: Πούλιοβον, Πούλιοβο, Пульовон, Пульово[1]), е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония. Селото има 197 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Сярското поле, на 7 километра северно от демовия център град Валовища (Сидирокастро) в подножието на Сенгелската планина. В землището на Пулево има минерални извори. Северно от селото е манастирът „Света Варвара“.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от личното име Пульо. Новото гръцко име е по минералния извор в селото.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Пулево се споменава за първи път в османски подробен регистър от 1464-65 година. Регистрирани са 10 мюсюлмански и 12 немюсюлмански домакинства, както и 3 неженени немюсюлмани и 3 вдовици.[5]
През XIX век Пулево е чисто българско чифликчийско селище, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пулево чифлик (Poulevo-tchiflik) е посочено като село с 45 домакинства и 140 жители българи.[6]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Пулово, разположено на ¼ ч. на З. от Радово; чифлик на много притежатели; ¾ ч. до десния бряг на Струма. Поле твърде плодородно. Занимават се още и със скотовъдство. До самото Пулово на ½ час до Струма са Валовишките минерални бани, около които 7-8 стаички за болните и една градинка. В Пулово няма ни черква, ни училище. Селянете са само българе, до 15 къщи.[7] | “ |
Според статистическите изследвания на Васил Кънчов към 1900 година селото брои 280 жители, всичките българи-християни.[8]
Цялото население на Пулево е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Пулево се състои от 182 българи екзархисти.[9]
В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Стоица Велева.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 69 бежански семейства с 218 души.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Ιερά Μονή Αγίας Βαρβάρας // Γόνιμο Σερρών. Посетен на 21 март 2020 г.
- ↑ Ιερά Μητρόπολη Σιδηροκάστρου // Εκκλησία της Ελλάδος. Архивиран от оригинала на 2022-05-13. Посетен на 21 март 2020 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 179.
- ↑ Бошков, Ванчо. Турски документи за историјата на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 118.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 852.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 157.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
