Дели Хасан
| Дели Хасан Μοναστηράκι | |
  Дели Хасан  Дели Хасан  Дели Хасан | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 91 m |
| Население | 380 души (2001) |
Дели Хасан или Дели Хасан махала (на гръцки: Μοναστηράκι, Монастираки, катаревуса: Μοναστηράκιον, Монастиракион, до 1923 Ντελή Χασάν, Дели Хасан[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Синтика, област Централна Македония. Селото има 380 жители според преброяването от 2001 година.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Сярското поле в подножието на Круша планина. Намира се северозападно от град Сяр (Серес) и на запад от северозападния бряг на Бутковското езеро (Керкини).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Дели Хасан е смесено селище, числящо се към Сярската кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ на хълм над селото е от 1834 година.[2] До 1912 година то е чифлик собственост на Емин бей от Долни Порой.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дели Хасан (Dèli-Hassan) е посочено като село с 33 домакинства, 18 жители мюсюлмани и 70 жители българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Дали асан, на разстояние 1/2 час до Старошово, на подножието на Круша; чифлик на поройчанина Емин бея. 20 къщи турци, 30 българе и 10 цигане.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 280 жители българи християни и 140 турци.[6] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Deli-Hassan) се състои от 480 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 28 ученици.[7]
Митрополит Емилиан Мелнишки пише, че на 5 януари 1908 година българска чета убива в Дели Хасан селянина Ване, след което при Гара Аканджали прави неуспешен опит за атентат срещу влака.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Дели Хасан са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско село със 79 бежански семейства с 283 души.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дели Хасан
Димитър Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Панчо Константинов[11]- Петър Дзанков (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мончев[12]
- Тома Гоцев (Гецев, ? – 1922), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Трета солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ37/29343/519/2-7-1992 - ΦΕΚ 606/Β/5-10-1992 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-06-10. Посетен на 27 октомври 2014.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 110.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120 – 121.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 851.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014. Ετέρα βουλγαρική συμμορία εφόνευσεν εν τω χωρίω Δελή - Χασάν - Μαχαλέ, τον χωρικόν Βάνε... Την αυτήν εσπέραν δε, υπό της ιδίας συμμορίας, κατά την θέσιν Ακίντζαλη, δύο ώρας μόλις απέχουσαν του ανωτέρω χωρίου Δελή - Χασάν - Χαχαλέ, ερρίφθη βόμβα κατά της σιδηροδρομικής αμαξοστοιχίας, ευτυχώς ανεπιτυχώς.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 209.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
