Кеседжи чифлик
| Кеседжи чифлик Σιδηροχώρι | |
  Кеседжи чифлик  Кеседжи чифлик  Кеседжи чифлик | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 74 m |
| Население | 119 души (2001) |
Кеседжи чифлик или Кесиджи чифлик (на гръцки: Σιδηροχώρι, Сидирохори, катаревуса: Σιδηροχώριον или Сидирохорион, до 1923 Κεσιτζή Τσιφλίκ, Кесиджи Чифлик[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика на област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Сярското поле на около 51 километра северозападно от град Сяр (Серес), на северозапад от Бутковското езеро (Керкини).
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от турското kesici, разбойник, касапин, nomen agentis от глагола kesmek, режа, сека.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Кеседжи чифлик е чисто българско село в Демирхисарска каза на Серски санджак на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, селото (Kessèdli-tchiflik) е посочено като село с 32 домакинства и 100 жители българи.[3]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Кеседжи, чифлик на Ю от Порой около един час. Орачи и овчаре; доста плодородна земя. 30 къщи български.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кеседжи чифлик брои 180 жители, всички българи християни.[5] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Kessedji-Tchiflik) се състои от 400 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 12 ученици.[6]
В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Георги Василев с непълно педагогическо образование.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Кеседжи чифлик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско село с 34 бежански семейства със 159 души.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кеседжи чифлик
Миле Георгев, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[10]- Стоян Гегов, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[11]
- Танчо Гегов (? – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение с потеря на 8 ноември 1922 година заедно с Г. К. Гайдев от Порой и Тома Гоцев от Дели Хасан[12]
- Тако, македоно-одрински опълченец, четата на Илия Гегов[13]
- Тано Коджабаши и братя Георги и Коста, осъдени през септември 1903 година за убийство в Кеседжи чифлик, извършено от четата на Христо Куслев[14]
- Тодор Изов (Йозов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[15]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 138.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 860.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 157.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 143.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 140.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 707.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 686.
- ↑ Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 393.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 306.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
