Направо към съдържанието

Долна махала (Валовищко)

Долна махала
Κατώμερο
Гърция
41.3799° с. ш. 23.2912° и. д.
Долна махала
Централна Македония
41.3799° с. ш. 23.2912° и. д.
Долна махала
Сярско
41.3799° с. ш. 23.2912° и. д.
Долна махала
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областБеласица
Надм. височина340 m
Население111 души (1940 г.)

Долна махала, още Ашая махала или Ашая махале (на гръцки: Κατώμερο, Катомеро, катаревуса Κατώμερον, Катомерон, до 1927 година Ασαγιά Μαχαλέ, Ашая махале,[1][2] Ασαγιά Μαχαλά, Асая махала[3][4]), е бивше село в Егейска Македония, в Гърция, разположено на територията на дем Синтика, област Централна Македония.

Селото е било разположено на 340 m надморска височина[5] в най-източните склонове на Беласица (Белес или Керкини), южно от днешната българо-гръцка граница, южно от село Тополница и северно под възвишението Ашая (470 m).[6]

В края на XIX век селото е част от селата Юруклери в Петричка кааза, в които влизат и Средна махала (Орта махала) и Горна махала (Дере махала).[5] Трите села понякога са смятани за едно - Юрук махле,[7] което е наричано и Тополник.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тополник (Topolnik) е посочена като село със 76 домакинства и 190 жители мюсюлмани.[8]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долна Махала е село в Петричка кааза с 365 жители, всички турци.[9] Същевременно в Демирхисарска кааза Кънчов посочва и село Топалникъ Долни с 370 жители турци.[10]

След Балканските войни селото попада в Гърция. В 20-те години по силата на Лозанския договор мюсюлманското му население е изселено в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци.[5]

Селото е евакуирано с военна заповед на 13 март 1941 година, малко преди германското нахлуване в Гърция, и населението се премества в други близки села или дори в други части на Гърция.[1] След война не е възстановено, тъй като е гранично.[5] Закрито е в 1951 година.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 158[5] 161[5] 221[5] 111[5]
  1. а б в Διοικητικές Μεταβολές Οικισμών // Посетен на 2022-12-13.
  2. Υπουργείο Εθνικής Οικονομίας - Διεύθυνση Στατιστικής. Πληθυσμός του Βασιλείου της Ελλάδος κατά την Απογραφήν της 19 Δεκεμβρίου 1920 - Πραγματικός πληθυσμός. Αθήνα, Εθνικό Τυπογραφείο, 1921. с. 282.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. Υπουργείο Εθνικής Οικονομίας - Διεύθυνση Στατιστικής. Απαρίθμησις των Κατοίκων των Νέων Επαρχιών της Ελλάδος του Έτους 1913. Αθήνα, Εθνικό Τυπογραφείο, 1915. с. 48.
  5. а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 186. (на македонска литературна норма)
  6. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  7. Влаховъ, Георги Д. Карта България. Съставена по най-новитѣ карти на Сръбския, Българския и Руския Генерални Щабове съ допълнителни изменения на съобщенията по свѣдения, дадени отъ г. г. Окрѫж. Инженери, чрѣзъ Министерството на Обществ. Сгради и пр. Статистическитѣ свѣдения сѫ взети отъ Дирекцията на Статистиката по послѣднитѣ и нови прѣброявания. София, Лит. Рах. Нисимовъ & Иванъ Празе, 1904.
  8. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.