Жужел
Тази статия е за селото в Пинд. За селото в Костенарията вижте Жужелци.
| Жужел Ζούζουλη | |
| — село — | |
 Мостът Куцумбли на пътя от Жужел за Борботско | |
  Жужел  Жужел  Жужел | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Географска област | Грамос |
| Надм. височина | 1070[1] m |
| Население | 40 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 52100 |
| Телефонен код | 52100 |
| Жужел в Общомедия | |
Жу̀жел (на гръцки: Ζούζουλη, Зу̀зули) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Жужел е разположено на Жужелската река, високо в североизточните разклонения на планината Смолика (Смоликас). Жужел е най-южното село на дем Нестрам и географски принадлежи към Епир, а не към Македония.[1] Близо до селото се намира Жужелският мост.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името е от думата жужел, означаваща насекомото жътвар. Сравним е глаголът жужя.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Съдейки по името му, в XVIII век селото най-вероятно е населено с българи, но е напуснато в размирните години по времето на управлението на Али паша Янински и е заселено с гърци качауни от Епир.[1] В края на XIX век Жужел е село в Борботска нахия в Костурска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жужел има 120 жители гърци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Жужел е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 25 къщи.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жужел има 125 гърци и в селото работят гръцко основно и прогимназиално училище.[5]
Гръцка статистика от 1905 година показва Зузули като село със 189 жители гърци.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. По време на Гражданската война пострадва силно и е напуснато от жителите си. След войната е възстановено.[1]
През 60-те години, след катастрофални свлачища в 1963 година, много от жителите на Жужел се заселват в костурското село Маняк (Маняки).[7][1] От 1997 година Висанско е част от община Аренес (Κοινότητα Αρρένων), която от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слята с дем Нестрам.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бранганиес[9] | Μπραγκανιὲς | Тамнотопос | Θαμνότοπος[10] | гора в Смолика, Ю от Жужел[9] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 305[1] | 268[1] | 351[1] | 423[1] | 399[1] | 437[1] | 31[1] | 15[1] | 234[1] | 84 | 44 | 40 |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Αδαμίδης, Αλέξανδρος. Η παλιά Ζούζουλη Καστοριάς, Θεσσαλονίκη, 1996.
- Αντωνίου, Χρήστος. Η ιστορία της Ζούζουλης Καστοριάς
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 557.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Zozouli Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Διοικητικά και πληθυσμιακά στοιχεία των οικισμών της Καστοριάς μετά την απελευθέρωση (μέρος 2ο): 1950 - 2015 // Ιστορικά Καστοριάς, 17 Ιουνίου 2015. Посетен на 9 януари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
