Направо към съдържанието

Ревани

Ревани
Διποταμιά
— село —
В центъра на селото след снежна буря
В центъра на селото след снежна буря
Гърция
40.4881° с. ш. 20.9866° и. д.
Ревани
Западна Македония
40.4881° с. ш. 20.9866° и. д.
Ревани
Костурско
40.4881° с. ш. 20.9866° и. д.
Ревани
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Надм. височина1014 m
Население379 души (2021 г.)
Ревани в Общомедия

Рѐвани (на гръцки: Διποταμιά, Дипотамия, до 1926 година Ρέβανη, Ревани,[1] на албански: Revani[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

Селото е разположено на 35 километра западно от град Костур, в подножието на граничната между Гърция и Албания планина Алевица. На север Ревани граничи с Шак (Комнинадес) и Пончара, на запад с Божи град (Мирас) и Видово (Видохова), на юг със Зеленград (Месоврахо) и на изток с Гърлени (Хионато).

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Фатос Рапай записва следната легенда за хълма Джумба е Шкипес (в превод Албански хълм) от албански бежанци от Ревани:

В миналото, когато страната е била окупирана от българите, те не са позволявали на реванчани вече да говорят албански, а само български. Хората били много разстроени от това и един ден селото се събрало на хълма Джумба е Шкипес и решило, че отсега насетне вече няма да говорят български, а само своя си език албански. От сутринта, който кажел Добро утро на български и изобщо който говори български, ще бъде осъден на смърт. На следващата сутрин пастирът на селото извикал: „O sello terja govendi“. Селяните го хванали и го убили на Джумба е Шкипес, а кметът на селото казал на хората: Това е ​​Джумба е Шкипес, който говори друг български, ще получи своето място тук до краваря.[3]

В края на XIX век Ревани е албанско мюсюлманско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ревани има 340 жители арнаути мохамедани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ревани е чисто турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 50 къщи.[5]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско с 400 жители.[6]

Според Георги Константинов Бистрицки Ревани преди Балканската война има 130 албаномохамедански къщи.[7]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Ревани е обозначено като албанско селище.[8]

Преди 1923 година в селото има следните фамилии: Аметови (Ametlinj), Беголеви (Begolli), Бекулеви (Bekulli), Беулкови (Beulka), Чочореви (Çoçore), Фарови (Faro), Гелеви (Gjeli), Корчареви (Korçarë), Личреви (Liçre), Ликови (Lika), Манголеви (Mangollinj), Манокови (Manoku), Нухреви (Nuhre), Пашови (Pasho), Пупеви (Pupe), Родеви (Rrodhe), Джуреви (Xhurre), Юстреви (Ystre), Зюпреви (Zypret).[2]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Ревани остава в Гърция. През 20-те години мюсюлманското население на Ревани се изселва в Албания и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 438[9] или според други данни 128 семейства и 493 души.[10]

Жителите произвеждат жито, леща и тютюн като се занимават и със скотовъдство.[11]

В 1926 година селото е прекръстено на Дипотамия (в превод Двуречие). През Втората световна война в Ревани е създадена въоръжена бежанска чета за терор над българското население.[12]

В 1925 година е построена църквата „Успение Богородично“.[13]

По време на Гръцката гражданска война селото не пострадва.[11] 13 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[9] От 1997 година Ревани е център на самостоятелен дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Ревани на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Плаксени[16] Λαξένη Лаксенти Λαξεντὴ[17] връх в Гълъмбица (1108 m), З над Ревани[16]
Ревани[16] Ρεβένι Охирон Οχυρόν[17] връх в Гълъмбица (1115 m), ЮИ над Ревани[16]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 689[11] 721[11] 623[11] 617[11] 624[11] 530[11] 581[11] 610[11] 581[11] 624 456 379
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 505. (на албански)
  3. а б Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 505 - 507. (на албански)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 101. (на македонска литературна норма)
  6. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dipotamia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  7. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 14.
  8. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  9. а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dipotamia., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040313/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/113.htm, посетен на 21 февруари 2008 
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 38. (на македонска литературна норма)
  12. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  13. Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8 // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
  14. Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010 
  15. Информатори са Емин Личи, 73-годишен и Али Личи, 68-годишен, и двамата от Ревани, бежанци от 1923 година, живеещи към 5 авгудт 1976 година в Лушня, както и Неим Мюслим Беголи, 72-годишен, от Ревани, бежанец от 1923 година, живеещ към януари 1970 година във Вльора.
  16. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  17. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)