Новоселяни (Костурско)
| Новоселяни Κορφούλα | |
| — село — | |
  Новоселяни  Новоселяни  Новоселяни | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Надм. височина | 940 m |
| Население | 0 души (1949) |
Новоселяни или Ново село (на гръцки: Κορφούλα, Корфула, до 1928 година Νοβοσέλο, Новосело) е бивше село в Егейска Македония, Република Гърция, разположено на територията на дем Нестрам, административната област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено на рид на 30 километра западно от град Костур, на самата албано-гръцка граница, на 940 m височина в подножието на планината Алевица.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото е сравнително ново. Изградено е във втората половина на XIX век от албански първенец и затова носи и името Новоселяни.[1]
В края на XIX век Новоселяни е село в Хрупишка нахия на Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Новоселяни има 100 жители българи християни и 50 турци. Кънчов отбелязва и село Ново село със 174 арнаути мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Новоселани е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 20 къщи.[3]
В началото на XX век жителите на Новоселяни са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Новоселяни (Novo-Seliani) има 160 българи екзархисти.[4]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко – със 100 жители.[5] Според Георги Константинов Бистрицки Новоселени преди Балканската война има 13 български къщи.[6]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Новоселяни е обозначено като българско селище.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Балканската война селото влиза в Гърция. Турците се изселват.[1] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ново село има 10 къщи славяни християни.[8] В 1928 година в селото има само един грък бежанец. Девет души са убити в резултат на политическо насилие.[9] В 1926 година селото е прекръстено на Корфула.[10]
По време на Гръцката гражданска война селото е напуснато от жителите си, които се изселват в източноевропейските страни и отвъд океана.[1] 35 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[11] На 16 останали жители не е позволено от властите да се върнат в селото.[1]
В селото е запазена църквата „Свети Архангел Михаил“.[12]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 85[1] | 71[1] | 87[1] | 151[1] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Новоселяни
Евантия Андреева (? – 1949), гръцка комунистка, войник на ДАГ в Гражданската война, сражава се в битката на Грамос (август 1948), битката на Дъмбенската планина (септември 1948), в битката за Воден и битката за Съботско (декември 1948), загива в битката за Негуш през януари 1949 година, на 25 февруари 1949 година е посмъртно произведена в лейтенант[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Korfoula Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Korfoula., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040257/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/088.htm, посетен на 27 февруари 2008
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Korfoula Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8 // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 43 - 44. (на английски)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
