Дряново (Костурско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дряново.
| Дряново Γλυκονέρι | |
| — село — | |
  Дряново  Дряново  Дряново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Географска област | Нестрамкол |
| Надм. височина | 1050[1] m |
| Население | 0 души (1949) |
Дря̀ново или Дрèново[1] (изписване до 1945 година: Дрѣново; на гръцки: Γλυκονέρι, Гликонери, катаревуса: Γλυκονέριον, Гликонерион, до 1928 година Δράνοβο, Драново, катаревуса Δράνοβον, Драновон[2]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Нестрамкол на 27 километра югозападно от град Костур и на 5 километра западно от демовия Нестрам, в северните поли на Грамос, на десния бряг на река Бистрица (наричана тук Белица).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било българско, но в немирните години в края на XVIII век е напуснато от жителите си и в него са заселени гърци качауни от Епир.[1]
В края на XIX век Дряново е голямо село в Костурска каза на Османската империя. Васил Кънчов в своята „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 година показва Дряново като села в Костурската каза с 240 българи и 100 гърци.[3] Същевременно показва в Борботската нахия на Костурската каза още едно село Дряново с 90 жители арнаути християни, което може би е днешното Дриовуно.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дряново Колония е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 10 къщи.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дреново има 150 жители гърци и в селото работи гръцко училище, като данните също могат да се отнасят за другото Дряново.[6] Според Георги Константинов Бистрицки Дряново преди Балканската война има 15 български къщи,[7] но според Георги Христов и 15-те къщи са гръцки.[8]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Дряново е обозначено като българско селище.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1928 година селото е прекръстено на Гликонерион. Селото се разпада в Гражданската война и е заличено в 1961 година.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 114[1] | 119[1] | 130[1] | 49[1] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дряново
Периклис Бакалис (Περικλής Μπακάλης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[10]- Христос Бакалис (Χρήστος Μπακάλης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182 – 183. (на френски)
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 76. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
