Направо към съдържанието

Самарина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Самарина
Σαμαρίνα
— село —
Гърция
40.1044° с. ш. 21.0181° и. д.
Самарина
Западна Македония
40.1044° с. ш. 21.0181° и. д.
Самарина
Гревенско
40.1044° с. ш. 21.0181° и. д.
Самарина
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина1450-1550 m
Население253 души (2021 г.)
Пощенски код511 00
Телефонен код2462
Официален сайтsamarina.gr
Самарина в Общомедия

Самарѝна (на гръцки: Σαμαρίνα; на арумънски: Samarina) е село в Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония. Селото традиционно има арумънско (влашко) население.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 1450 m надморска височина,[1] на 50 km западно от град Гревена в източното подножие на Смолика (Смоликас), Северен Пинд. Макар и разположено в македонската областна единица Гревена, селото е в долината на река Вьоса и географски принадлежи на Епир, а не на Македония. Най-близките селища са Фурка от епирския дем Коница на северозапад, Жужел от костурския дем Нестрам на север през планината Куркури и гревенското Филипеи (Филипища) на изток. Самарина е най-високо разположеното селище в Гърция.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Успение Богородично“ в 1910 г.

Самарина заедно с Мецово и Авдела е един от най-големите арумънски центрове в Пинд. В църквата „Свети Илия“ има надпис от 1828 година, а в „Успение Богородично“ от 1829 година, споменаващи митрополит Антим II Гревенски.[2] „Рождество Богородично“ е от 1869 година.[3]

Традиционно в XIX век Самарина е в лоното на елинизма, но в селото макар и в по-слаба степен от Авдела си пробива път Румънската пропаганда в Македония. В 1880 година в Самарина е основано румънско училище от Т. Шому.[4]

„Неоспоримъ фактъ е, че, откато се е отстѫпила Тесалия на Гърцитѣ, тѣзи лѣтни села отъ година на година все се намаляватъ по численностьта на жителитѣ си...[5] Авдела... брои 200 кѫщи съ 300 фамилии, а прѣди е имало повече отъ 400.“[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Самарина брои 2600 жители власи.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Самарина е чисто влашко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 902 къщи.[8]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Самарина (Σαμαρίνα), Гревенска каза, живеят 3059 гърци влахофони, от които 52 румънеещи се.[9]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Самарина влиза в състава на Кралство Гърция.

На 29 август 1917 година тук по време на Първата световна война и в близост до фронтовата линия на Солунския фронт, седем интелектуалци от армънски произход прогласяват пиндската автономия, станала известна постфактум под името Република Самарина.

Преброяването от 1920 година е извършено зимно време, когато жителите на селото със стадата си са в Тесалия и затова показва само 76 жители.[1]

По време на Итало-гръцката война (1940-1941) Самарина за кратко е окупирана от италианците. Поради Втората световна война и особено поради последвалата Гражданска, Самарина опустява.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Самарина на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Караули[11] Καραούλι Скопия Σκοπιά[12] връх СЗ от Самарина[11]
Гургулиос[11] Γκουργκούλιος Капетан Цекурас Καπετάν Τσεκούρας[12] връх З от Самарина (2253 m)[11]
Лазена[11] Λάζενα Лазена Λάζαινα[12] гора Ю от Самарина[11]
Йоца[11] Γιότσα Йоцас Γιότσας[12] едно от имената на река Кумуманири[11]
Ренда[11] Ρέντα Рендас Ρέντας[12] връх И от Самарина (1732 m)[11]
Делихмет[11] Ντελιχμέτ Александрос Дякос Άλεξ. Διάκος[12] връх С от Самарина (1810 m)[11]
Валия Ниница[11] Βάλια Νινίτσα Мелас Μελάς[12] река И от Самарина[11]
Бразитика[11] Μπραξιτίκο Бразитикос Μπραζιτίκος[12] местност СИ от Самарина[11]
Греко[11] Γκρέκο Ромиос Ρωμιός[12] едно от имената на река Кумуманири[11]
Галцерими[11] Γκαλντερίμι Литострото Λιθόστρωτο[12] местност ЮИ от Самарина[11]
Панда Кицу[11] Πάντα Κίτσου Кицос Κίτσος[12] местност ЮИ от Самарина[11]
Боца[11] Μπότσα Балдумис Μπαλντούμης[12] връх ЮИ от Самарина (2027 m)[11]
Какарадза[11] Κακαρότζα Какарондзас Κακαρόντζας[12] гора СИ от Самарина[11]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 4198[1] 76[1] 603[1] 1142[1] 4[10] 5[10] 10[10] 605[10] 285[10] 701 378 253

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Капитан Костас Ризос (Цекурас) от Самарина и секретарят му К. Азариас от Егио
 Основна статия: Самаринци

В 1740 – 1750 година в района на Самарина действа хайдутинът (клефт) Янис Прифтис. От Самарина са капитаните от Орловото въстание Акармос Хадзиматис и Йоанис Флорос, убит в Пелопонес. В ΧΙΧ век хайдутин от Самарина е Михос Самариниотис. От Самарина е новомъченикът Свети Димитър Самарински, пострадал за вярата в 1808 година. В Гръцкото въстание от 1821 година взимат участие Вулис Йоцас, Михас Гризиотис и Никос Гризиотис, които взимат участие в Маняшката битка. 120 самаринци под командването на Михос Флорос взимат участие в обсадата на Месолонги и са в авангарда при пробива.

В XVIII – XIX век Самарина е център на художествена школа с видни представители Димитър Самарински, Йоан Анагност, Михаил Анагност, Димитриос Питенис. Самаринци участват в гръцко-български сблъсък в Македония в началото на XX век – Атанасиос Ваяс (Αθανάσιος Βάγιας) е гръцки андартски деец, работил под командата на Йоанис Каравитис като водач на чети,[13] Йоргос Лепидатос (? – 1906) и Костас Ризос (1880 – 1927) са андартски капитани, а Христо Семерджията е деец на ВМОРО в Хрупищко.[14] Между двете световни войни видни самаринци са юристът и политик Димитриос Дзимас (? – 1936) и арумънският поет, преводач и политик Зику Арая (1877 – 1948). Видни арумънски активисти от периода на Втората световна война са Алкивиад Диаманди (1893 – 1948) и Никола Матуси (1898 – 1991), водачи на колаборационистката организация Римски легион (1941 – 1942).

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ενισλείδης, Χρήστος Μ., „Η Πίνδος και τα χωριά της, Σπήλαιο – Γρεβενά – Σαμαρίνα“, Αθήνα 1951.
  • Πλίτσης, Μιχάλης Ζ., „Οι χοροί της Σαμαρίνας“, Αθήνα 1993.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 128. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ ΣΑΡΑΝΤΗΣ, ΘΕΟΔΩΡΟΣ Κ. Π. Τα Γρεβενά. (Συμβολή στην ιστορία τους). „Μακεδονικά“, XXVI, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1987-1988. σ. 281 – 282. Посетен на 26 август 2014.
  3. ↑ Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 107.
  4. ↑ Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 122
  5. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 129.
  6. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 130.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 510. (на гръцки)
  10. ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 129. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  13. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 22. (на гръцки)
  14. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 186.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Самарина&oldid=12345978“.