Агиос Георгиос (дем Гревена)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Агиос Георгиос.
| Агиос Георгиос Άγιος Γεώργιος | |
| — село — | |
  Агиос Георгиос  Агиос Георгиос  Агиос Георгиос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Надм. височина | 800 m |
| Население | 324 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 510 30 |
| Агиос Георгиос в Общомедия | |
Агиос Георгиос или Чурхли (на гръцки: Άγιος Γεώργιος; до 1927 година: Τσούρχλι, Цурхли[1]) е село в Република Гърция, част от дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 800 m надморска височина, на около 15 km северно от град Гревена. На север граничи с населишкото село Клима.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Чурхли е голямо смесено мюсюлманско-християнско гръкоезично село в Гревенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Чурхли (Зурхли, Джурхли) живеят 400 валахади (гръкоезични мюсюлмани), 200 гърци християни и 40 цигани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Джуруфли (Зуркли) е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак със 175 къщи.[4]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Чурхли (Τσούρχλι), Гревенска каза, живеят 600 валахади и 400 гърци християни.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Чурхли остава в Гърция.
В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е представено като смесено от коренни местни жители и новодошли бежанци като последните са 124 семейства или 413 жители.[6][2]
През 1927 година името на селото е сменено на Агиос Георгиос.[2]
Населението произвежда жито, тютюн и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Бара[7] | Μπάρα | Лекани | Λεκάνη[8] | местност СЗ от Агиос Георгиос[7] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1172[2][9] | 919[2] | 785[2] | 900[2] | 863[2] | 828[2] | 660[2] | 814[2] | 746[2] | 824 | 452 | 324 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Агиос Георгиос
Бекир Фикри паша (1882 – 1914), османски военачалник
Георги Янински (1810 – 1838), новомъченик- Георгиос Зервас (1820 – 1860), клефт
- Йоанис Зограф, изписал в 1850 година Бунаския манастир с подпис „χειρ Ιω(άννου) Ζωγράφου Τζουρχλ(ι)“[10]
- Николаос Канутас (1879 - 1967), гръцки андартски деец
- Починали в Агиос Георгиос
- Спиридон Дукис (? – 1906), гръцки андартски деец
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 135. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 515. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 17. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 295. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
