Направо към съдържанието

Кендро (дем Гревена)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кендро
Κέντρο
— село —
Гърция
40.0183° с. ш. 21.6217° и. д.
Кендро
Западна Македония
40.0183° с. ш. 21.6217° и. д.
Кендро
Гревенско
40.0183° с. ш. 21.6217° и. д.
Кендро
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Надм. височина650 m
Население68 души (2021 г.)
Пощенски код511 00

Кендро, още Венци, Венче (на гръцки: Κέντρο, катаревуса: Κέντρον, Кендрон, до 1927 година: Βέντσια, Венция[1]), е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селището е разположено на 650 m надморска височина на 30-ина km югоизточно от град Гревена.[2] Източно от селото има запазен каменен мост от началото на XIX век.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Около селото има останки от неолитната епоха, късната бронзова епоха, както и погребални съоръжения от римската епоха. В 1976 година те са обявени за паметник на културата.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Венци е център на едноименната нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Край селото се провежда прочутият Венци пазар, един от най-големите в Югозападна Македония. Тогава Венци е предимно мюсюлманско гръкоезично село. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година във Вѣнци (Вѣнче) живеят 150 валахади (гръкоезични мюсюлмани) и 207 гърци християни. В специална бележка се отбелязва наличието и на „малко власи погърчени“.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Микрос Венча е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 28 къщи,[6] а Големо Венча и Венча са смесени гръцко-турски села в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 52 и 45 къщи съответно.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Венци (Ventzi) има 205 гърци.[8]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Венция (Βέντσια), Гревенска каза, живеят 300 валахади.[9]

Гръцка атинска статистика от 1910 година показва Венция (Βέντσια) като село със 170 мюсюлмани.[10]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото влиза в състава на Кралство Гърция.

Според сведения от 1920 година Венци е изцяло мюсюлманско валахадско селище с 29 фамилии и 260 жители.[11]

В 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското населението е изселено в Турция и на негово място са заселени 39 семества или 131 души гърци бежанци от Турция.[2] В 1928 година селището е представено като изцяло бежанско с 39 семейства или 122 жители.[12]

През 1927 година името на селото е сменено на Кендро, в превод център.[2]

Землището на селото е много плодородно.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Кендро на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Сагир тепе[13] Σαγκρί Τεπέ Куфу Рахи Κουφού Ράχη[14] връх Ю от Кендро[13]
Казания[13][15] Καζάνια Киломата Κοιλώματα[14] връх (639 m) СЗ от Кендро[13]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 254[2][16] 261[2] 131[2] 204[2] 156[2] 198[2] 163[2] 136[2] 107[2] 114 102 68

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Емануил Хадзисимеонидис в 2012 година пред Драконовата пещера край Костур
Родени в Кендро

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 110. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 39.
  4. ↑ Α ΥΠΠΕ/Α/Φ31/17222/1284 π.ε./19-11-1976 - ΦΕΚ 1504/Β/15-12-1976 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-03-30. Посетен на 3 юли 2018.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 66, 67. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
  9. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 515. (на гръцки)
  10. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ.112.
  11. ↑ Сайт за село Мирсина, архив на оригинала от 28 юни 2010, https://web.archive.org/web/20100628231613/http://www.mirsini.net.gr/%CE%92%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CE%AC%CE%B4%CE%B5%CF%82.htm, посетен на 13 юни 2010 
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  14. ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  15. ↑ Grevená GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  16. ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кендро_(дем_Гревена)&oldid=12345972“.