Направо към съдържанието

Доцико

Доцико
Δοτσικό
— село —
Старият мост в Доцико
Старият мост в Доцико
Гърция
40.1269° с. ш. 21.1369° и. д.
Доцико
Западна Македония
40.1269° с. ш. 21.1369° и. д.
Доцико
Гревенско
40.1269° с. ш. 21.1369° и. д.
Доцико
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Географска областПинд
Надм. височина1060 m
Население187 души (2001 г.)
Пощенски код510 32
Телефонен код2462
Доцико в Общомедия

Доцико̀ или Дуско (на гръцки: Δοτσικό, катаревуса Δοτσικόν, Доцикон) е село в Република Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония.[1]

Доцико е разположено на 1060 m надморска височина, на около 25 km северозападно от град Гревена, в източните части на планината Пинд, близо до изворите на Велония, приток на река Венетикос.[2] В центъра на селото има старинен каменен мост, за който се смята, че е издигнат през 1804 година. В Доцико се развива селски и планински туризъм.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В 1865 година е издигната енорийската църква „Свети Атанасий“, а по-късно „Света Параскева“.[1]

В края на ХІХ век Доцико е гръцко християнско село в Жупанска нахия на Населишката каза на Османската империя. Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дочикон (Dotchikon), Сисанийска епархия, живеят 390 гърци.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Дуско живеят 190 гърци.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дуско е чисто българско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 38 къщи.[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Дуцико (Ντουτσικό), Населишка каза, живеят 250 гърци елинофони християни.[7]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Дуско остава в Гърция.

Жителите традиционно се занимават предимно със скотовъдство и частично със земеделие.[2]

В църковно отношение Доцико е част от Сисанийската и Сятищка епархия.[8]

Прекръстени с официален указ местности в община Доцико на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Тамбури[9] Ταμπούρι Охиро Όχυρό[10] връх ЮЗ (1556 m) от Доцико[9]
Цорила[9] Τσορίλα Цорилас Τσορίλας[10] връх ЮЗ от Доцико[9]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 515[2] 140[2] 443[2] 444[2] 3[2] 6[2] 1[2] 86[2] 70[2] 187 39 21
Родени в Доцико
  1. а б Οικισμοί Γρεβενών // Σύλλογος Γρεβενιωτών Κοζάνης "Ο Αιμιλιανός". Посетен на 24 януари 2015. (на гръцки)
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 115. (на македонска литературна норма)
  3. Αξιοθέατα // Πέτρινο Γεφύρι. Посетен на 15 декември 2021 г. (на гръцки)
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
  7. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
  8. ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ- ΕΙΚΟΝΟΣΤΑΣΙΑ-ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ // ΑΠΟΣΤΟΛΟΥ ΒΑΣΙΛΕΙΟΣ ΕΞΑΡΧΟΣ ΓΡΕΒΕΝΩΝ. Посетен на 19 януари 2015.
  9. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 17. (на гръцки)