Доцико

Доцико
Δοτσικό
	Доцико Δοτσικό
— село —
	Старият мост в Доцико
	Доцико Доцико Доцико
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Гревена
Географска област	Пинд
Надм. височина	1060 m
Население	187 души (2001 г.)
Пощенски код	510 32
Телефонен код	2462
	Доцико в Общомедия

Доцико̀ или Дуско (на гръцки: Δοτσικό, катаревуса Δοτσικόν, Доцикон) е село в Република Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония.^[1]

География

Доцико е разположено на 1060 m надморска височина, на около 25 km северозападно от град Гревена, в източните части на планината Пинд, близо до изворите на Велония, приток на река Венетикос.^[2] В центъра на селото има старинен каменен мост, за който се смята, че е издигнат през 1804 година. В Доцико се развива селски и планински туризъм.^[3]

История

В Османската империя

В 1865 година е издигната енорийската църква „Свети Атанасий“, а по-късно „Света Параскева“.^[1]

В края на ХІХ век Доцико е гръцко християнско село в Жупанска нахия на Населишката каза на Османската империя. Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дочикон (Dotchikon), Сисанийска епархия, живеят 390 гърци.^[4]

Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Дуско живеят 190 гърци.^[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дуско е чисто българско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 38 къщи.^[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Дуцико (Ντουτσικό), Населишка каза, живеят 250 гърци елинофони християни.^[7]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Дуско остава в Гърция.

Жителите традиционно се занимават предимно със скотовъдство и частично със земеделие.^[2]

В църковно отношение Доцико е част от Сисанийската и Сятищка епархия.^[8]

Прекръстени с официален указ местности в община Доцико на 13 януари 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Тамбури^[9]	Ταμπούρι	Охиро	Όχυρό^[10]	връх ЮЗ (1556 m) от Доцико^[9]
Цорила^[9]	Τσορίλα	Цорилас	Τσορίλας^[10]	връх ЮЗ от Доцико^[9]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	515^[2]	140^[2]	443^[2]	444^[2]	3^[2]	6^[2]	1^[2]	86^[2]	70^[2]	187	39	21

Личности

Родени в Доцико

Тимолеон Копсахилис (р. 1952), гръцки политик

Бележки

↑ ^а ^б Οικισμοί Γρεβενών // Σύλλογος Γρεβενιωτών Κοζάνης "Ο Αιμιλιανός". Посетен на 24 януари 2015. (на гръцки)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 115. (на македонска литературна норма)
↑ Αξιοθέατα // Πέτρινο Γεφύρι. Посетен на 15 декември 2021 г. (на гръцки)
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
↑ ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ- ΕΙΚΟΝΟΣΤΑΣΙΑ-ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ // ΑΠΟΣΤΟΛΟΥ ΒΑΣΙΛΕΙΟΣ ΕΞΑΡΧΟΣ ΓΡΕΒΕΝΩΝ. Посетен на 19 януари 2015.
↑ ^а ^б ^в ^г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ ^а ^б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 17. (на гръцки)

[Σύλλογος_Γρεβενιωτών_Κοζάνης-1] а ^б Οικισμοί Γρεβενών // Σύλλογος Γρεβενιωτών Κοζάνης "Ο Αιμιλιανός". Посетен на 24 януари 2015. (на гръцки)

[Симовски_115-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 115. (на македонска литературна норма)

[3] Αξιοθέατα // Πέτρινο Γεφύρι. Посетен на 15 декември 2021 г. (на гръцки)

[4] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)

[5] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.

[6] Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)

[7] Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)

[botadded-8] ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ- ΕΙΚΟΝΟΣΤΑΣΙΑ-ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ // ΑΠΟΣΤΟΛΟΥ ΒΑΣΙΛΕΙΟΣ ΕΞΑΡΧΟΣ ΓΡΕΒΕΝΩΝ. Посетен на 19 януари 2015.

[Ген-9] а ^б ^в ^г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[Περὶ_μετονομασίας-10] а ^б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 17. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]