Елевтеро (дем Гревена)
Елевтеро Ελεύθερο | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Гревена |
Географска област | Пинд |
Надм. височина | 660 m |
Население | 35 души (2021 г.) |
Пощенски код | 511 00 |
Елевтеро или Конско (на гръцки: Ελεύθερο, катаревуса: Ελεύθερον, Елевтерон, до 1927 година: Κοντσικιότι, Концикиоти[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на надморска височина от 660 m, на 11 km северно от град Гревена.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Смята се, че селото е основано от жителите на съседните села Гоблица (Γκομπλίτσα) и Църковица (Τσαρκοβίτσα).[3]
В края на ХІХ век Коскон е гръцко християнско село в северната част на Гребенската каза на Османската империя. Главната селска църква „Свети Атанасий“ е издигната през 1834 година.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Конско (Куско) има 120 гърци християни и 127 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Косконди е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 30 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Концикиоти (Κοντσικιότη), Гревенска каза, живеят 92 гърци елинофони християни.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Коскон влиза в състава на Кралство Гърция.
В средата на 1920-те години след Лозанския договор, малкото мюсюлмани се изселват от селото и населението на селото е увеличено чрез заселване на понтийски гърци бежанци от Турция. През 1928 година селото е представено като смесено, състоящо се от местно старо население и новодошли бежанци, като последните са 90 семейства или 307 жители.[8][2]
През 1927 година името на селото е сменено на Елевтерон.[2]
Най-вероятно мнозинството от бежанците са заселват в отдалечена махала на около 2 километра на изток от селото. Тя се оформя като отделно селище, наречено Елевтеро Просфигон.
Населението произвежда жито и тютюн, като се занимава частично и със скотовъдство.[2]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 107[2][9] | 132[2] | 442[2] | 723[2] | 563[2] | 220[2] | 136[2] | 133[2] | 112[2] | 81 | 57 | 35 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 118. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μαστοροχώρια Γρεβενών – 1ο μέρος - Ανατολικά Μαστοροχώρια // bikeit.gr, 03 Φεβρουαρίου 2012. Посетен на 15 декември 2021 г. (на гръцки)
- ↑ Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
|