Направо към съдържанието

Кивотос

Тази статия е за гревенското село в Гърция. За дебърското село в Северна Македония вижте Кривци.

Кивотос
Κιβωτός
— село —
Гърция
40.205° с. ш. 21.4433° и. д.
Кивотос
Западна Македония
40.205° с. ш. 21.4433° и. д.
Кивотос
Гревенско
40.205° с. ш. 21.4433° и. д.
Кивотос
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Надм. височина673 m
Население331 души (2021 г.)
Пощенски код510 30
Телефонен код2462

Кивотос или Кривци (на гръцки: Κιβωτός; до 1927 година: Κρίφτσι, Крифци[1]), е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.

Селото е разположено на около 15 километра северно от град Гревена, край главния път за Неаполи (Ляпчища).[2] На север граничи с населишкото село Панарети.

Името Кривци идва от прилагателното крив, вероятно свързано с някаква характеристика на жителите от типа на „криво работят“. Село със същото име Кривци има в Дебърско, Северна Македония.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Кривци е мюсюлманско гръкоезично село в Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Кривци живеят 500 валахади (гръкоезични мюсюлмани), 160 гърци християни и 50 цигани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Крувци (Корфица) е смесено село гърци християни и гърци мохамедани в Гревенската каза на Серфидженския санджак със 135 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кривци (Κρίφτσι), Гревенска каза, живеят 1250 валахади.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кривци остава в Гърция.

В средата на 20-те години населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е представено като изцяло бежанско с 334 семейства или 1303[7] или 1003 жители.[2]

През 1927 година името на селото е сменено на Кивотос.[2]

Населението произвежда жито, тютюн, като се занимава частично и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Кивотос на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Сефкет[8] Σεφτέκ Касомулис Κασομούλης[9] проход СЗ от Кивотос[8]
Карагач[8] Καραγάτς Фтелия Φτελιά[9] местност И от Кивотос, между Полидендро и Кокиния[8]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 970[2][10] 897[2] 885[2] 992[2] 782[2] 816[2] 561[2] 577[2] 565[2] 708 417 331
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 119. (на македонска литературна норма)
  3. Русић, Бранислав. Поље Дебарско // Годишен зборник на Филозофскиот факултет 7. Скопје, 1954. с. 129. (на сръбски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 515. (на гръцки)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  9. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  10. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012