Кивотос
- Тази статия е за гревенското село в Гърция. За дебърското село в Северна Македония вижте Кривци.
Кивотос Κιβωτός | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Гревена |
Надм. височина | 673 m |
Население | 331 души (2021 г.) |
Пощенски код | 510 30 |
Телефонен код | 2462 |
Кивотос или Кривци (на гръцки: Κιβωτός; до 1927 година: Κρίφτσι, Крифци[1]), е село в Република Гърция, в дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 15 километра северно от град Гревена, край главния път за Неаполи (Ляпчища).[2] На север граничи с населишкото село Панарети.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Името Кривци идва от прилагателното крив, вероятно свързано с някаква характеристика на жителите от типа на „криво работят“. Село със същото име Кривци има в Дебърско, Северна Македония.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на ХІХ век Кривци е мюсюлманско гръкоезично село в Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Кривци живеят 500 валахади (гръкоезични мюсюлмани), 160 гърци християни и 50 цигани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Крувци (Корфица) е смесено село гърци християни и гърци мохамедани в Гревенската каза на Серфидженския санджак със 135 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кривци (Κρίφτσι), Гревенска каза, живеят 1250 валахади.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кривци остава в Гърция.
В средата на 20-те години населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е представено като изцяло бежанско с 334 семейства или 1303[7] или 1003 жители.[2]
През 1927 година името на селото е сменено на Кивотос.[2]
Населението произвежда жито, тютюн, като се занимава частично и със скотовъдство.[2]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Сефкет[8] | Σεφτέκ | Касомулис | Κασομούλης[9] | проход СЗ от Кивотос[8] |
Карагач[8] | Καραγάτς | Фтелия | Φτελιά[9] | местност И от Кивотос, между Полидендро и Кокиния[8] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 970[2][10] | 897[2] | 885[2] | 992[2] | 782[2] | 816[2] | 561[2] | 577[2] | 565[2] | 708 | 417 | 331 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 119. (на македонска литературна норма)
- ↑ Русић, Бранислав. Поље Дебарско // Годишен зборник на Филозофскиот факултет 7. Скопје, 1954. с. 129. (на сръбски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 275.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 515. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
|