Направо към съдържанието

Агалеи

Агалеи
Αγαλαίοι
— село —
Гърция
40.0297° с. ш. 21.6208° и. д.
Агалеи
Западна Македония
40.0297° с. ш. 21.6208° и. д.
Агалеи
Гревенско
40.0297° с. ш. 21.6208° и. д.
Агалеи
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГревена
Надм. височина720 m
Население70 души (2001 г.)
Пощенски код511 00

Агалеи или Агалуш (на гръцки: Αγαλαίοι), е село в Република Гърция, в дем Гревена на област Западна Македония.

Селището е разположено на 720 m надморска височина на около 30 километра югоизточно от град Гревена и на 2 km северно от Кендро (Венци).[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Агалуш заедно със съседното село Венци е център на едноименната нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Край селото се е намирала кулата на агите, от която се управлявал голям турски чифлик, простиращ се върху 24 околни села.[2]

Тогава Агалуш е смесено мюсюлманско-християнско гръкоезично село. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Агалушъ (Ангелушъ) живеят 90 валахади (гръкоезични мюсюлмани) и 91 гърци християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Агалуше е смесено гръцко-турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 30 къщи.[4]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Агалеи (Αγαλαίοι), Гревенска каза, живеят 100 валахади и 40 гърци християни.[5]

Гръцка атинска статистика от 1910 година сочи, че Αγαλαίος се обитава от 70 мюсюлмани и 109 православни елини.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Агалуш (Agalouche) има 90 гърци.[7]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Агалуш остава в Гърция.

Според сведения от 1920 година Агалуш е изцяло мюсюлманско валахадско селище с 31 фамилии и 85 жители.[8]

В 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското население е изселено в Турция и на негово място са заселени 31 семейства или 75 души бежанци от Турция.[1] В 1928 година селището е представено като изцяло бежанско с 31 семейства или 81 жители.[9]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 116[1][10] 84[1] 75[1] 125[1] 125[1] 140[1] 100[1] 123[1] 93[1] 72 47 38
  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 107. (на македонска литературна норма)
  2. Официален сайт на бившия дем Вендзи[неработеща препратка]
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 67. (на македонска литературна норма)
  5. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 515. (на гръцки)
  6. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 112.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
  8. Сайт за село Мирсина, архив на оригинала от 28 юни 2010, https://web.archive.org/web/20100628231613/http://www.mirsini.net.gr/%CE%92%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CE%AC%CE%B4%CE%B5%CF%82.htm, посетен на 13 юни 2010 
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012