Каламици (дем Гревена)
| Каламици Καλαμίτσι | |
| — село — | |
  Каламици  Каламици  Каламици | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 610 m m |
| Население | 32 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Каламици, също Каламач, Калимица (на гръцки: Καλαμίτσι), е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на надморска височина от 610 m, на около 5 km източно от град Гревена.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на ХІХ век Каламици е гръцко християнско село в Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Каламачъ (Калимица) живеят 150 гърци.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Каламица (Каламбаче) е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак съкс 17 къщи.[3]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Каламици (Καλαμίτσι), Гревенска каза, живеят 55 гърци елинофони християни.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Каламици влиза в състава на Кралство Гърция.
В средата на 20-те години след Лозанския договор населението на селото е увеличено чрез заселване на понтийски гърци бежанци от Турция. През 1928 година селото е представено като смесено, състоящо се от старо местно население и новодошли бежанци като последните са 17 семейства или 60 жители.[5][1]
Землището на селото се напоява добре и населението произвежда жито и тютюн, като се занимава частично и със скотовъдство.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 252[1][6] | 50[1] | 146[1] | 224[1] | 181[1] | 188[1] | 123[1] | 91[1] | 67[1] | 58 | 29 | 32 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 117. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
