Направо към съдържанието

Неаполи (дем Горуша)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Неаполи.
Неаполи
Νεάπολη
— град —
Стари къщи в Неаполи
Стари къщи в Неаполи
Неаполи
40.3128° с. ш. 21.3878° и. д.
Неаполи
Западна Македония
40.3128° с. ш. 21.3878° и. д.
Неаполи
Гърция
40.3128° с. ш. 21.3878° и. д.
Неаполи
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина670 m
Население2036 души (2021 г.)
Неаполи в Общомедия

Неаполи, Ляпчища или Лапчища (произнасяно в най-близкия български говор Ляпчишча, на гръцки: Νεάπολη, Неаполи, катаревуса: Νεάπολις, Неаполис, до 1928 Λαψίστα, Лапсиста или Λειψίστα, Липсиста[1]) е градче в Република Гърция, част от дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Неаполи е на 670 m надморска височина в географската област Населица (Анаселица) и е неин център.[2][3] Отдалечен е на 36 km на юг от Костур (Кастория).[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Макс Фасмер смята, че името Ляпчища е славянско. Според Йордан Заимов и академик Иван Дуриданов името е патроним на -ишти от личното име Лапчо, Лапко, първоначално Хлап от старобългарското , „слуга“, новобългарското хлапе, като се позовава на старосръбското местно име Хлапова полıана. Дуриданов добавя и сръбското лично име Хлап, тълкувано като защитно, още Хлапен, Хлапоје, Хлапота и смята, че името е патроним на -ишти < -itji.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Валахади, жители на Ляпчища в 1918 година
Центърът на Ляпчища в 1918 година

В XIX век Ляпчища е център на казата Населица в Серфидженския санджак на Османската империя. Оттук и алтернативното име на градчето Населица, на турски Населич, на гръцки Анаселица.

Градчето е изцяло гръцкоговорещо, но смесено в конфесионално отношение население. То е най-голямото селище, в което живеят ислямизирани гърци – валахади. Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique) в 1878 година пише, че в Лапсисти (Lapsisti), Сисанийска епархия, живеят 1800 гърци.[5]

„Слѣдъ 4 1/2 часа стигнахме въ Лапсища, главното мѣсто за окрѫието Анаселица и сѣдалище на каймакаминъ.[6]

И тука населението е мухамеданско, но при все туй официалния езикъ е гръцки.“[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ляпчища има 800 жители гърци християни, 1200 гърци мохамедани и 200 цигани.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лапчища (Населица) е център на казата Населица в Серфидженския санджак и има 360 къщи, от които 120 гръцки и 240 помашки (гръцки мохамедански).[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Ляпчища (Населич) (Lapsichta Nasselitch) има 600 гърци и 1200 цигани (валахадите).[10]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Лапсиста (Λαψίστα), Населишка каза, живеят 2000 валахади и 200 гърци християни.[11]

В 1906 година е построена църквата „Света Троица“.[12]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Чешма в Неаполи

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ляпчища остава в Гърция. В 20-те години мюсюлманските му жители се изселват в Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Източна Тракия и Понт. В 1928 година градчето е със смесено население от местни гърци и бежанци, които са 239 семейства или 978 души.[13]

През 1928 година името на Ляпчища е сменено на Неаполис, в превод нов град.[14]

В 1972 година е завършена църквата „Свети Георги“.[15] В 1981 година на хълм южно от града е построена църквата „Свети Илия“. Осветена е на 22 октомври 1984 година от митрополит Антоний Сисанийски и Сятищки.[16]

В градчето има и стари църкви „Свети Дух“, в югоизточния край и „Свети Николай“.[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Неаполи на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Мегала Баирия[3] Μεγάλα Μπαΐρια Мандра Μάνδρα[17] местност на С от Неаполи[3]
Неволя[3] Νεβόλια Адендрон Άδενδρον[17] възвишение на С от Неаполи, на десния бряг на Бистрица[3]
Камошк Καμόσκ Итиес Ίτιές[17]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1047[2] 1401[2] 1592[2] 1944[2] 1987[2] 1838[2] 1992[2] 1872[2] 1889[2] 2310 2285 2036

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Неаполи

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Πανδέκτης – Μετονομασίες
  2. ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 341. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 183.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  6. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
  7. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 126.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
  11. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
  12. ↑ а б Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Γεωργίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
  16. ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.
  17. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Неаполи_(дем_Горуша)&oldid=12342651“.